Едничката такава тема, широко обсъждана, за която се сещам и в която писах, беше отворена от Дионис, мъж и баща на починало при преждевременно раждане или спонтанен аборт /вече не помня/ на бебенце в 5-6ти месец бременност, там се коментираха гестационни седмици. И възмущението му беше адресирано изцяло към нашите здравни закони и медицински практики, че го вписали в епикризата като "биологичен отпадък", а не като живо/мъртвородено човече. Човекът беше много набрал, отвори се обширна дискусия за морала - откога едно заченато бебе се счита за личност и докога за "биологичен отпадък", та чак до християнски религиозни трактовки се стигна. И беше бесен, че съвременната българска медицина не успяла да спаси твърде недоносеното им бебенце, докато в световната медицина имало регистрирани такива успешни случаи. Беше още по-бесен заради това колко тежко преживяли той и майката загубата на нероденото си дете.
Тогава аз споделих за личната трагедия на моите родители, които изгубили моето братче, недоносено и в същите седмици - 5-6-ти месец от бременността при един инцидент. И, въпреки неистовите усилия на местните лекари, бебенцето им починало току веднага при спонтанния аборт. Туй една година, преди да ме заченат и да ми треперят през цялата бременност на майка ми, последните месеци под медицинско наблюдение, че да се родя износена, жива и здрава. Някак са преодолели психически загубата и травмата от нея, защото никога не са ме товарили с нея, чак на 15-16г., вече фертилна девойка, майка ми ми разказа какво са преживявали и какво тя е таила като мъка цял живот.
И този ... ами изрод е, какъв да е... сега ми приписва някакви изказвания, абсурдни дори и в помислите ми, като си знам моята си семейна трагедия.
ПФУ!!!
|