Длъжен е на децата си, две съвсем млади момичета, ако останат на улицата след разводи и делби разни.

Някои мъже са тотални егоисти.
Майка ми и баща ми се разведоха когато аз бях на 12, а сестра ми на 17.
Съдът отсъди жилището (ведомствено) на майката, а бащата да се изнесе.
Той обжалва и прикотка сестра ми като й обеща апартамента да остане за нея.
Тя подписа декларация, че иска да живее с него.
Върховният съд отсъди в едната стая да живеят малката дъщеря и майката, в другата голямата дъщеря и бащата. Общо ползване на кухня и баня.
Сестра ми ни пребиваше мен и майка ми и се изнесохме на квартира.
Живяла съм във всички квартали на Варна, докато баща ми направи така, че уволниха майка ми от работа и не можеше да си намери работа!
Тогава се преместихме в София.
Втори братовчед на майка ми беше генерал в ДС. Осигури й работа в Кремиковци.
Настанихме се в общежитието на Ботевградско шосе. Спяхме на едно легло.
При смяна на чаршафите ме изгониха от общежитието.
Отидох в 5-то РПУ и поисках разговор с ДПС. Казах им че ще обера магазин да ме прибрат на топло.
Изпратиха веднага патрулка и проблема се реши.
По-късно майка ми се омъжи за един ерген Слави и взехме жилище.
Той я пребиваше. Искаше панелката за себе си. Съдът отреди жилището на майката и дъщерята.
После майка ми се омъжи за трети.
Пренесе се при него.
Аз по онова време бях единствена със собствен апартамент.
Много кандидати имах, но не им кацах.
За четвъртия брак на майка ми да не разказвам! Оставиха ми огромни дългове!