Моята приятелка, много ми е готина, много си я обичам, но преди време миказа : мечтая за семейство ей така : той нещо да ремонтира, аз да си боядисам косата, да си готвя нещо......
това с боядисването на косата уби всичко женско в мен, но за нея е идеал.
Всеки да си гради своята семейна клетка!

Че то и за мен е идеал, и аз туй искам - той нещо да ремонтира, докато аз си буйдисвам косата /поне 2 часа на фризьор/ и си готвя нещо там /поне 2-3-4-5 часа идея, разучаване на рецепти и техники, прецизно пазаруване, кухненски експерименти, сервиз и връщане на кухнята в обичайния й подреден вид.

Ама ТОЙ да си организира, проведе и доведе до безупречен резултат дейностите съвсем сам. Аз не го питам как да правя запръжката и не го дърпам да ми реже лука, той не ме пита откъде да я подхване и как да я скопоса.
Аз не поднасям гадни, полусурови и загорели манджи, щом съм се нагърбила с готвенето,
той не ме цака с правени-недоправени, недомислени пет за четри неща, щом се е заел с ремонтите.

Та, аз да си буйдисвам косата и да си готвя нещо в кухнята, пък той да ремонтира /качествено, успешно и без да чака на мен, за да се оправя/ и на мен ми е непостижима мечта за идеален брак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите