ако ти се случва постоянно тук, възможно е нещо в начина ти на изразяване да дразни и несъзнателно да те прекъсват, но да не искат да те обидят
може трудно да намираш думите или да ги казваш погрешно, а те да искат да ти помогнат по-бързо да стане комуникацията
може да им е скучно или досадно да те слушат, ако говориш бавно, тихо или се оплакваш
може да се напрягат, за да разберат какво казваш

виждам твой проблем, който се проявява във всички конфликтни ситуации, трудно ти е да заявиш предварително какво и как искаш
имаш нереалистични очаквания към другите хора
мислиш, че твоето трябва, е трябва за всички
за да ти е по-лесно да приемеш липсата на респект, си решил, че това, което ти правиш и мислиш за правилно, е белег на висша класа, а другите са нисши
а в България трудно приемаме някой за авторитет, да мълчим, слушаме и изпълняваме
пък било той да е живял и спечелил пари в Америка

да млъкваш - това е един от трите вида манипулация (аз няма да ти говоря, а ти се чуди къде сбърка и се чувствай виновен, защото съм ти обиден)
доста ще трябва да мълчиш, защото хората не сме телепати и не можем да четем чужди мисли
тази тактика въздейства само на най-близките, само те няма да искат да се чувстваш наранен, на другите не им пука
спри да осъждаш околните и погледни в себе си, какво в теб пази обидата и поработи с него
другите няма да промениш

...
"Аз съм един толкова важен пуяк, че не мога да позволя някой да постъпва според своята природа, ако тя не ми харесва.
Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой е казал или направил нещо не както аз съм очаквал – аз ще го накажа с обидата си.
О, нека види колко е важно това – моята обида! Нека да я получи като наказание за своята „простъпка”. Та нали съм един много много важен пуяк!
Аз не ценя своя живот. Толкова много недооценявам живота, че изобщо не ми е жал да изхабя безценното му време за обида.
Ще се откажа от минута радост, от минута щастие, от минута шеговитост, защото смятам, че е по-добре да използвам тази минута за обида.
И ми е все едно, че тези минути стават все повече и се превръщат в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години.
Не ми е жал да опропастя своите години и да ги прекарам в обида – та нали не ценя своя живот.
Аз съм много уязвим. Толкова съм уязвим, че съм принуден да пазя своята територия и да отговарям с обида на всеки, който ме е настъпил.
Ще закача на челото си бележка „Внимание! Зло куче” и нека само някой се опита да не я забележи.
Ще заградя своята уязвимост с високи стени и изобщо не ми пука, че през тях не се вижда какво се случва навън. Нали моята уязвимост ще бъде в безопасност!
С удоволствие правя от мухата слон. Ще взема тази полуумряла муха на чуждата грешка и ще отреагирам с обида.
В дневника си ще напиша не колко е прекрасен светът, а колко подло са постъпили с мен.
Няма да разкажа на приятелите си колко ги обичам, а цялата вечер ще посветя на това, колко дълбоко са ме обидили.
Ще ми се наложи да влея в мухата толкова много чужди и свои сили, за да се превърне тя в слон.
Мухата много лесно можеш да я разгониш или дори да не я забележиш, но да не видиш слона е трудно. Ето защо предпочитам да правя от мухата слон.
Аз съм нищ. Толкова беден, че не мога да намеря в себе си и капка великодушие,
за да простя, капка самоирония – за да се посмея, капка щедрост – за да не забележа, капка мъдрост – за да не се вкопча, капка любов – за да приема.
Аз просто нямам тези капки, та нали съм силно ограничен и много беден.”"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите