Общо взето, броя на пръсти случаите, в които за тези 3 седмици бях успял да завърша едно пълно изречение. А изказване на мисъл с 2 или повече... Още по-малко пъти.

И тематиката на тези - прекъснати! - изречения не беше някаква сложна философия на заплетени предмети, а отговори на въпроси като "имаше ли навалица в манастир Хикс?", или "стана ли наводнение от дъжда в центъра (на София)?", и подобни.

Това е много странно, освен ако имаш някакви изисквания на голяма маса с поне 8+ човека, на практика, почти непознати за теб, завържеш ли разговор с един-двама, трима събеседници и те искат да те изслушат, цялата маса останали хора непременно да потъне в пълна тишина, да не се занимава с нищо друго, освен да те слуша, докато си довършиш изказването.
И обичайно е така, когато всички събрали се в компания на маса и приказка хора непременно искат да чуят какво има да каже един от присъстващите, мълчат и слушат.
Да се прекъсва директно говорещ нещо по начало е грубо невъзпитание, особено с тъпи въпроси и молби - "кажи за манастира", "подай ми солницата" и прочие. Да се отвлича вниманието на слушателя, към когото той се е обърнал - също. Но, ако ти на единия край на масата си подхванал разговор с някого, а на другия край на масата някой подхваща паралелен разговор с друг, би било твърде невъзпитано спрямо човека, който иска да те изслуша докрай, ти да млъкнеш обиден насред изречението, защото в общата компания присъства някакъв несъобразителен и неинтересуващ се от твоите мисли досадник. Мен лично такава реакция много ще ме засегне, повече от нахалството на някой проговорил не навреме, докато те изслушвам. Бих те подканила да продължиш, но ако направиш фасон "няма пък, защото Пенчо ме прекъсна", ще остана с по-лошо впечатление от теб, отколкото от тъпия Пенчо.

След тези 3 седмици, контрастът ме удари когато, веднага след пристигането ни обратно в Тексас, колега ме заосведомява за (поредния) отминал мой (бивш) инжинер. С удивление засекох, че обменяхме сведения и мисли изразени с нанизи от пълни изречения! Без той да ме прекъсне, или аз да го прекъсна, дори веднъж.

Описваш разговор между двама и го сравняваш с разговори и говорене в присъствието на събрани 8+ човека на едно място - примерът не е коректен.
Освен, ако твоите събеседници в България са те прекъсвали със странични въпроси или забележки, без да те изслушат. И за 3 седмици толкова пък не си попаднал на нито един, който наистина да иска да чуе какво му говориш. Което е много, много странно.