Абеее, като се замисля, чак да съм мечтала да садя градини, не съм. Да, исках къща на село, с голям двор, само трева и тук-таме някое и друго цветенце. Но... като взехме имота и те така на майтап засадих 5 корена домати, 5 чушки, малко босилек, туй-онуй. И то като тръгна, няма обиране Душата ми се изпълни с кеф. Пристигаме, аз скачам от колата още на улицата, оставям Карамфилов да я вкарва в "гаража", то е в дъното на имота, 100-ина метра. Аз започвам с милиметър от началото на двора да оглеждам кое колко е пораснало. То е като децата да си гледаш.
Сещам за снаха ми. Като построиха къщата с брат ми и майка ми им вика :еее, има място и за малка градинка. Каквооо? Градина ли? Никакви такива. На третата година вече си отглеждаха зеленчуци, и до сега вече 20-ина години. При тях земята не е много хубава, та откакто имаме ние имот идват с чували и взимат пръст от нас. Казали са ми, като ходя никакви подаръци не искат, само по едно чувалче пръст
Та, сега цветя имам, люлки, хамаци, джакузи, батут, лампи-да не изброявам. И... си чета И книжките.
Всичко е застроено, нооо... много празни сгради! Много вече са полуразрушени. Не знам, чудя се дали има търсене или щото банките дават кредити на поразия. Ако има търсене ще е пълно, а не е.
Свидетел-какво да ти кажа, много хора гледаме, едно виждаме, други друго виждат
|