Днес набарах страшна туршия в кварталния плод и зеленчук. Туршията ни е болно място напоследък- семейно става въпрос. Мадър прави уникална туршия, обаче няколко години подред времето е топло, ние нямаме подходящо място за да я държим на по-хладно и туршията става много рано. До декември не може да изкара - ноември нагъваме здраво, ама все пак... И миналата година, и тази караме на купешка, нещата се обърнаха вместо да взимам туршия от майка ми, аз и нося.
Та ти викам - открих просто убиец- не е кисела, хрупкава, бе шест от шест. Като пробвах ми идеше да река на продавачката- я ми дай една вилица и иди да си гледаш клиентите, ама хайде. Дръннах една жица, пфу тва вече не може да се използва, дръннах значи аз един телефон на майка ми, викам, идвам, и тръгнах.
Влизам, риш, Леосе, в джипката, паля и аха да тръгна и чувам гласове. Радиото е спряно - иконката е задраскан говорител. Не мърдам. Замръзнах. Обаче от колоните се чува ясно- "детските градини" после шепот, после пак говор "тъмно" и "нещо си"
Ей, тръпки ме побиха! Поогледах се - няма страшни неща около мен, не притъмнява, нищо не ми никне, нито противоестествено да ме яде.
Но шепотът продължава. Значи верно фащам радиофона или космическия шум, викам си.
Ей, голема работа излезнаха тия конспиратори! Ама що не ги слушам, бе?!
Е тва беше, чао разум мой, Лирата ти каза, че с третата доза врътваш, значи врът-на, пич.
Да шофирам ли сега, опасен ли съм вече..?
...
Шепот, шепот, шепот, после се чува ясно
"като имена само двама министри бихме могли да съобщим че ще се обсъдят"
И тука се успокоих. Няма зла сила която да иска да превземе света с подобни тъпотии веднага се почувствах в пълна безопасност.

Оказа се, че майка ми не е прекъснала връзката още сме в разговор и телефона ми се е включил в блутуута на колата. Слушам фоновия шум на пуснатия телевизор у тях.

Редактирано от Green Light на 04.12.21 20:30.