Ами тя ми отговаря на мен. Нито се хвали, нито оплаква в този пост. Обяснява какво е положението.
Впрочем пиша не за това, а за работата по Великден да ми обясниш ако искаш: Как според теб, би се получила схемата - аз няма да си спася ангажиментите, ще подведа клиенти и ще поставя в риск бизнеса и изплащането на кредита си, за да спазя формална (и малко показна) църковна норма?
С много думи казвам нещо просто - задълженията не чакат.
Що се отнася до работниците - работата и отношенията с хора е толкова сложно нещо, че може да се сравни единствено с отношенията в семейството. Кога се почива и кога се работи никой отвън не може да определи. Може самите работници да искат тогава да работят за сметка на работа по друго време или заради печалба, или идея си нямам защо.
:-)) В общи линии с нищо не съм съгласен. Чакай пак да прочета.
Мне! Нищо.
Изречение по изречение
1) Не е хвалене; 2) Никой не избира начин на живот; 3) На половиката не съм и длъжен; 4) Доста хора го правят, даже вярващи 5) Опа! Намерихме - веднъв в годината е Великден, но па три дни.
6) Похвално е, защото бачка и освен това обира негативи - трябва да си специален човек за да го правиш. 7) Семействата на хората не са му работа, неговото пък - да не му пречи, а да помага, в един впряг са в едно жегло, трябва да са заедно като дърпат; 7) Както вече казах - като нищо
8) Денят е специален.
Едно от осем.
|