А, може.
Проблемите са от инженерно и инфраструктурно естество, тоест, нямаме решаване на фундаментални, научни проблеми, тъй, че е въпрос основно на пари.

Да речем, че на ден от квадратен метър се изкарва 1квч. И да умножим с голям запас, по 10 примерно, заради кпд на преобразуване, мрачни дни и т.н., демек, от 10 квадрата един киловат.
Ако решим да заместим някоя Марица, примерно 2ГВч, ще са ни нужни 2 000 000 * 24 *10 квадратни метра.
480 000 декара, или 480 квадратни км.
Не е особено много, още повече, че не е нужно да са събрани на едно място - електропроводите ходят навсякъде.

За съхранението на водорода също са възможни решения.
Предполагам, могат да се използват естествени, херметични, подземни кухини. Така, както е газохранилището в Чирен. Там за съхранение на метана се ползват именно такива.
Впрочем, по времето когато вършехме работа там, работеха по увеличаване на капацитета на хранилището, чрез повишаване на налягането. Мисля гонеха вдигане от 60 на 120 бара, ама може и да бъркам - много отдавна беше и съм позабравил вече някои неща.
Да, ще има някакви загуби заради шибаните свойства на водорода, ама кво толкоз.