|
Линк.
Не гледайте, че е на руски, сайтът видимо е спонсориран от някакви западноевропейски талибани.
И така, да ви обясня накратко защо това НЯМА да стане, не и по тоя начин (има всякакви варианти със свързване на водорода в гелове, като амоняк етц при транспортирането му, но те са още кратно по-скъпи от тая простотия с водородопроводната мрежа).
Тук, освен, че ви информирам само въз основа на богатата си обща култура (мога да изброя на пръстите на едната си ръка клубарите, които са с по-богата от моята такава), ви съкращавам и доста време. В следващите години тая истерия и алабалистика предстои да чувате от всеки ъгъл. И повечето от вас, бидейки лесно манипулируеми, дори ще и повярват.
Някои факти и спомени. Факти: водородът преминава през стоманена стена. малко или много, но загубите на водород в примерно стоманена бутилка в автомобил са проценти на ден, минимум 1-2. Физика. Химия. Затова изградената метанова инфраструктура в момента не става за водород, каквото и да ви говорят. СП2 можело, аха. Може да транспортира водород и метан само, при това водородът да е до 20 на сто.
Тръбите щяли да били да бъдат покрити с полимери, за да транспортират Н2-то. Ще транспортират кура ми, но ОК, да приемем, че има такъв полимер. Това означава смяна на цялата мрежа.
Потърсете дали някъде има действащ, пилотен проект за тая утопия, макар в рамките на едно село или квартал?
И накрая спомените.
От 4 до 6 клас бях в плен само на едно хоби, Химия и бомбаджийство. Стигнах до синтез на нитроглицерин, слава Богу в съвсем малки количества, но достатъчни да повдигнат масивна дърводелска маса на 20 сантима от пода.
Но да не се отплесвам.
Най-ме кефеше да гърмя водород. Лесно се получава с електролиза. Ако някой мисли, че метанът (природен газ, ака ЦНГ) прилича на водорода, фатално греши.
300 атмосфери в почти едносантиметрова стоманена стена, дори при деформация или недай Боже спукване, в повечето случаи ще изтече кротко, правейки огромна топка скреж (физика, ако не знаете защо, късно е да се образовате. все пак пробвайте с Гугъл). Почти всяка седмица, вероятно всеки ден, става някаква авария с газопровод - градски или транспортен. Жертви, разбира се, има. Но...
При водорода нещата са съвсем различни. На границата с мистиката. Когато си произведеш малко водород и го "гръмнеш" (охххх, изтръпвам от кеф при спомена!!), звукът е по-особен, средно между имплозия и експлозия, чува се едно "поммммммммммммм!!" и едва доловимо свистене. Освен това, при определен процент смес с въздух/кислород, е достатъчно да мигнеш или пръднеш - искра от статично електричество може да предизвиква експлозия. Утешението, че не се задържа, щото е по-лек и излита нагоре при сегашните дограми и врати е малко несигурно...
Ето затуй, уважаеми мои, тая работа с водорода НИКОГА. Никога няма да стане. не и по тоя начин - с веселия транспорт на мегатонове по ...тръби.
Просто да го имате предвид: зелените талибани ви правят на балъци. Ама кой съм аз да им попреча.....
|
Водород. Следващата ала-бали-зация
