Re: ПП / Контакти / Поколения / 40-50

Сега се сетих...

В четвъртък сутринта по време на информационния бюлетин на НОЩ проф. Кантарджиев каза, гаргара от четвърт до половин чаена лъжичка сода бикарбонат в чаша вода (200мл) помита грипния вирус, вероятно и респективно коронавируса от гърлото, където е първата входна врата към организма, но веднага още при първия симптом. Същото действие има и четвърт лъжичка сода бикарбонат и леко подсолена вода да се накапва в носа. Но условието е при най-първият от първите симптоми...

Аз, обаче го направих чак във четвъртък след обяд, след като бях с кашлица от предната вечер... Не знам колко е ефикасно, но поне не вреди...

Сега също се сещам за още нещо интересно...

Свекър ми почина на 84 години. Беше сравнително здрав човек, въпреки тежкия и труден живот, който е водил. Разказвала съм за него, 2-годишен е бил като са бягали от кланетата в Беломорска Тракия, прекарал е месеци в зимата в колиба със сено покрита със сняг и по чудо оцелели той с 10-годишната си сестра, а майка му и баща му умират... Бил е политзатворник, осъден на 12 години, от които лежал 6 и получил амнистия с раждането на Царчето Симеончо... Та още от затвора, където мизерията е била неописуема, храната отвратителна и често са се разболявали от дезинтерия и какво ли не, понеже нямало лекарства и почти никакво лечение, той открил, че единственото му спасение било веднага спиране на всякаква храна и пълно 3-дневно гладуване, а понякога се налагало и от водата да се въздържат. така открил, че пресича всякакви бактериални, вирусни и други инфекции много ефективно. Завеждал библиотеката и успявал да "изпише" всякаква медицинска и друга, неполитическа литература. Така за 6 години успял сам перфектно да научи немски, да изучи целия курс медицинска литература, която затворническата библиотека получила като немско дарение, както и да усъвършенства математическите си умения и знания...

Да речем, че докато е бил в затвора организмът му е бил на млад, здрав човек и е бил кален да се справя с инфекциите. Но аз го знаех вече като възрастен и пред очите си съм виждала как винаги, при най-малкото неразположение спираше да се храни за 3 дни и се възстановяваше като по чудо без никакви лекарства. Имаше старчески диабет тип 2, който контролираше изключително само с подходящи храни и въобще беше много стриктен по отношение на храната, дето се казва, ползваше я и като лекарство.

Аз за съжаление, винаги със закъснение се сещам за гладолечебната практика като се поразболея. Докато се сетя и вече съм яла и си викам и без туй вече съм нагазила лука, няма какво от сега да спирам, щото майката му е веднага, при първия симптом да спреш да храниш врага, а не първо да го натъпчеш, а после да го оставиш да се правиш, че го наказваш...