Аннналогичен случай!

Да ме поздравите, аз съм вече коронясана и не го карам безсимптомно!

Малкият, 24-годишният, де миналият петък беше на рожден ден, домашно парти с не повече от 5-6 човека, които изглеждали добре или поне никой не е знаел да е болен. Ние с него почти не сме се засичали, щото режимите ни са различни, пък и уж сме се договорили да се пазим взаимно...

В понеделник нашият получава симптоми леко неразположение, лека хрема и се изолира съвсем за всеки случай. Прозвъняват се с приятелите, оказва се, че всички имат леки симптоми без един, а един е дал положтелен тест.

Звъни на личната, тя му казва, че третият ден е рано за тест, за по-сигурно след 4-ия, 5-ия... На следващия ден му няма нищо, но си остава самокарантиниран и изолиран. Обажда се на работа, но така или иначе с колеги през този период не е контактувал. За да е по-сигурен, че не маскира симптомите, спира ефералгана...

В сряда вечерта аз почвам да кашлям. За щастие (или не съвсем) съм в отпуск и в четвъртък щях да пътувам за Велинград. Отказвам пътуването и гледам какво ще стане и да минат поне 4 дни.. За сега други симптоми нямам, за кашлицата смуча едни бели полупрозрачни хапченца. Инак от месеци се тъпча със селен, Д3, цинк, витамин Ц, магнезий, Б-комплекс и прочее... Впрочем последно ми казаха да намаля или спра витамин Ц-то, защото сгъстява кръвта, което при ковид може да изиграе лоша шега...

Четвъртък пак бях добре, само кашлица и продължавам да смуча хапчетата... В петък не знам какво ми е, но не мога да кажа, че съм дип добре, но не мога да кажа и че съм зле... Температура обаче нямам. Почвам да взимам разтворим ефералган с вит. Ц за всеки случай, както се казва. Не звъня на личната, щото е едва трети ден и почти съм здрава, решавам, че ще се обадя в понеделник за болничен.

В петък посред нощ ме втриса, но пак нямам температура или не мога да я уловя, като съм се натъпкала с ефералган... Много ми е лошо, болят ме всички стави, кости, мускули непоносимо. Главата също ме цепи. То по принцип от време на време ме понаболява по някой кокал, но това е нещо съвсем различно. Особено болката в гърдите и отзад на гърба на същата височина, спонтанно ми идва асоциацията с болка като при пневмония.

Положението се влошава с минути дето се казва. Почва да ми се вие свят, ставам да разтворя прозорци и врати, лошо ми е и ми се гади, боли ме стомах, а не съм яла от сутринта, да кажеш, че е от храна, но аз си мисля, че е от хапчетата... Не мога да извикам дори сина си, който си спи в неговата стая, затова вземам телефона да му се обадя и ...

Не помня какво става, но по едно време идвам на себе си, паднала съм напреки на леглото и виждам, че телефона ми е паднал на земята, цялата съм обляна в студена пот, продължава да ми е лошо и да ми се гади и едва намирам сили да се обадя на сина ми... той пристига, звъни на бърза помощ, щото продължава да ми мержелее пред очите и да нямам никаква сила... Междувременно успявам да повърна 2 пъти и да дойда малко на себе си.

Идва бързата, 2-ма са, екипирани от глава до пети, ние сме с маски, те стоят на разстояние отначало... Температура нямам, задух и затруднение с дишането също, значи не съм спешен случай и няма да ме карат в болница. Оказва се, че гаденето, повръщането, разстройството - също са типични симптоми на ковид, аз някак съм ги пропуснала. Слагат ми инжекция против гаденето и си тръгват с напътствието в понеделник да звъня на личната и да си стоя вкъщи. Ако получа на 5-ия-7-мия ден затруднение в дишането, ставам спешен случай за болница.

Станало е вече 5-6 сутринта. След инжекцията заспивам и спя до обяд. Долу-горе съм добре, но си усещам цялото тяло като разбълникано. Току ме присвие за секунди ту на едно, ту на друго място и премине... Въобще, странно усещане и много различно от обикновения грип, по мое субективно мнение.

Поръчахме храна по телефона... Аз хапнах със страх, ама се размина... Тая нощ пет пъти ставах и се въртях, беше ми ту много топло, ту студено, но поспах. Сега съм се вдигнала в тъмни зори и пак ме болят кръст, гръб и се чудя дали да не изпия пак един ефералган, инак не съм пила нищо от петък вечер, заради гаденето...

Междувременно, синът ми разбра, че имал и един колега с положителен тест от работата вечерта в миналия петък тъкмо преди рождения ден, та сега не се знае дали от там се е заразил или на рождения ден... За него е вече 9-ти ден, нищо му няма след краткото неразположение във вторник.

Та, някой да каже на принцесата и останалите Томаневерници, че ковид има и той е нещо отвратително дори и в не тежки случаи като моя засега.

А ти се изолирай, преди синът ти да е отишъл на каквото и да е събитие, макар и това да не е пълната гаранция. Най-добре е, да си отделно за по-дълго. Разпространението вече е дифузно и просто не знаеш откъде ще го пипнеш...

Аз много се надявах да съм го изкарала безсимптомно още пролетта или лятото, ама ей на, сега не знам карала ли съм го без да хвана заветния имунитет или сега тепърва го карам.

Редактирано от MilaO6 на 01.11.20 09:17.