Ооооо, от кога съм си ги нацелила тези биологични единици!
Начи - нашата 0,5 дка градина, откупена миналата есен от родителите на Липарски и вече МОЙ! МОЙ! - е в близката вилна зона, на 15 минути пеш от апартамента ни, но няма жилищна постройка - за разлика от половината комшии, които имат вили, строят къщи като изоглавени на парцелите и си живеят там целогодишно. Нещо като мини-село, ама на един таковата място от дома. Ний засега си го ползваме като зона за отдих на къмпинг начала с домашна биопродукция, ако се постараеш, пък и без да се стараеш. Общината от 20 години залъгва собствениците с една инфраструктура, дето нито я изгражда, нито си заслужава човек да се набута с маса грешни пари, за да си вдигне къщура там. Макар, всичко живо около нас да строи прогимназии и да се набутва - подозирам, чрез неспазване на строителни разпоредби на принципа "ако ме хванат" или с връзки и рушвети.

Та! От 10 години, откакто се заселихме в Аскуу и си ходехме със свекър и свеки до преди тяхната им градина, подминавахме едни постоянно живеещи виладжии с коне. Ама много коне - 3-4 разкошни коня и едно пони. Техният двор поне 2 дка, бяха наели и съседните изоставени парцели и коньовете пасат. Е, не съм виждала по-грижливо подравнени с нисък тревен килим и целогодишно зелени конски пасища. Ония ми ти животинки стрък трева, по висока от 5 сантиметра не оставят.
Плюс бонус - конски ябълки, само събираш, ферментираш и ториш - рай за рози и всички градински цветя и декоративни храсти.

Конегледачите - семейство с деца и като си изведат животинките на езда в местността, да ти се прище да си отгледаш собствен кон. И все ръчкам Липарски - дай да вземаме по един коньо за ден под наем, ве. Спънем го в тревния периметър да си пасе и не си играем с косачката. Хем, каквото изсере - безплатен тор за розите ми.

Ох, много са красиви, пущините. Някой ден, за кокошки и прасета не знам, ама ще си завъдя и аз един коньо. Да си ходя с него до града и да си го вързвам на дирека пред кварталния магазин, докато пазарувам.