Абе знаеш тогава че хората са се образованли непркъснато. Бил е голям приятел на Иван Вазов.

А ето още от текста без редакция.
"На два пъти отхвърля предложението да стане министър на просвещението, но накрая приема, в правителството на ген. Рачо Петров (1903-1906), като поставя условието да му се даде възможност да осъществи мащабната си културно-просветна програма. Шишманов остава министър и в следващото правителство на НЛП с министър-председател Димитър Петков (1906-1907).
След нови кратки пътувания до Швейцария и Германия, през 1923 г. Иван Шишманов се установява окончателно в България , където не напуска катедрата си до последен дъх. В дома им на ул. „Шипка“ 11 (в който днес се помещава пицарията „О, Шипка“) съпругата му Лидия Шишманова поставя началото на един от първите легендарни софийски литературни салони, по подобие на салоните на мадам дьо Стал и Жорж Санд във Франция и на руската княгиня Зинаида Волконска.
През лятото на 1928 година Шишманов заминава за норвежката столица Осло, за да участва в конгрес на ПЕН клубовете. Именно там, на 23 юни професорът получава апоплектичен удар и умира. Три месеца и половина след трагичната загуба Лидия Шишманова лежи парализирана. Вдига я от леглото споменът за едно писмо, писано от професора две години преди смъртта му. “Усещам, че скоро ще умра. Знам, че твоята тъга ще бъде голяма, но ти ще трябва да живееш, за да уредиш моето книжовно наследство“. Лидия надмогва болестта, става на крака и подрежда огромния архив на съпруга си – купища лекции, недовършено съчинение за Шекспир, недописана книга за Вазов, ценни фолклорни изследвания, мемоарите като пълномощен министър в Украйна, над 3000 собствени и събирани епиграми…"