На 5 юли 328 г., в присъствието на император Константин Велики, официално е открит мост над река Дунав, считан за най-дългия древен речен мост. Мостът е наименуван Константиновия мост в чест на императора. Изграден е при Улпия Ескус (дн. с. Гиген, България), като общата му дължина достига 2 434 m, от които 1 137 m над речното корито, и ширина 5,7 m. Направен е с каменни колони, носещи дървената конструкция. Предназначението му е било за прехвърляне на римските войски отвъд Дунав за борба с варварските племена в Дакия. Константиновият мост е оцелял около четири десетилетия. Предполага се, че мостът вече не функционира през 367 г., когато император Валент прехвърля войските си през Дунав по понтонен мост по-надолу по течението на реката. Според една от археологическите хипотезите, дървената конструкция е била опожарена от римляните, за да попречи на варварските нашествия към Мизия. Поради приятния повод император Константин I Велики отсича възпоменателни монети на реверса на които е изобразена грандиозната мегаструктура.
|