На мен ми липсват косовете.

Едни черни с оранжеви човки нали? И вс много знаят.

Оня ден на лозето един прехвръкна и кацна на телената ограда, току пред очите ми. Охранен казвам ти, трътлест един и гледа с поглед като на депутат (тъп и ояден).

Посегнах да го застрелям с жи-си-ем-а, та да се пофаля после я тук, я във фейс бук профила си дето така и хартисах без какъвто, но го бях забравил него ден нАкъде (накъде казваха по наше село, когато незнаят точно къде. Нещо средно между "някъде" и "не знам къде") и си останах само с едно посягане и две наум.

Гледахме, се гледахме и отлетяхме всеки по своите въздухарски задачи.

И до сега ме гложди мисълта обаче, откъде се е корумпирал така добре порзникът. Ами ако е сложил крило върху някои наши семейни припаси. То не, че гледаме кокошлете вече стана от поне две три години, ама..., знам ли може да имаме нАкъде скрито жито и оня ми ти хищник да зобе от скрития народен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите