Липсва ми, че ги няма. Не знам къде спят. Навремето, като бях дете, спомням си че на двора бяха толкова многобройни, че баба ми ги гонеше за да може гълъбите да хванат ръка. Тя хранеше птиците със стария хляб. Грехота беше да се изхвърля хляб, правеше го на сухари и хранеше птиците.
Имаше стотици врабчета на двора, а гълъбите и гугутките се брояха на пръсти. Сега на двора ни има грамадни, разкошни(и опасни) дървета с всевъзможни птици, даже се научих да различавам сойки, врани, косове.., обаче ми липсват малките разбойници.