"пу, че тъжно прозвуча това.
чак ми се прииска да те прегърна* и да се опитам да те утеша, че не, не е остарял светът, че просто се е променил"
Наскоро писах твърд пост към теб, в моя гаден стил, с моят недостатък с мисли за ползи и поуки, като танк през чувствата на хората, като идиот...
...и тогава ми се поиска да съм до теб и да те прегърна, беше наскоро, ама много ми се прииска да те прегърна... и зная защо...
А за тъжно, не съм имал това предвид и не ми е тъжно. Повече ми е интересно...ами технологията израстна пред очите ми със страшно бърза скорост...ми се струва...представяш ли си, нямаше електрификация и питейна вода по улиците, само в централните къщи и улица, в целият град тогава май
18 000 жители имаше няколко радиоапарата, нямаше телевизор, безжичен телефон, ел ютии, компютри... и всичко друго ел. и полу маша за коса...найлонов чорап...сешоар... пиезокристална запалка, газ... да светът бързо стана друг....модерен...а казвам остаря защото се промениха ценностите ни, не към по - добро...за съжаление..
Но не ми е тъжно, аз съм бил винаги готов да се разделя с този свят. отдавна съм разбрал че аз не съм от него, тук съм временно и за малко и нищо мое нямам тук...моето е вътре в мен и аз ще си го отнеса с мен, там съм си събирал трошичка по трошичка.. а това външното което ми се дава-да, ще го използвам, но не е то ценното което аз събирам...
И все пак някога ще се прегърнем с теб... обзалагам се?
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
|