|
извън цивилизованата цивиилизация....
Представи си преди мнооооооооого години, в един средно голям град има 5 товарни автомобила, два леки, десетина мотоциклети, колелета и каруци.
Люти зими с много сняг, градските улици превърнати в пързалки Свищов е стръмен град, всички улици се спускат към Дунав......и най- важното, ама най- важното МНОГО МНОГО деца, СВОБОДНИ деца... на възраст от 4 до 14-15 годишни...вечер след училище улиците се отрупваха с шейни, пързалки веселие и смях....не, нямаше сол и луга по улиците-чист и бял сняг...и все вали вали....
Сутрин като тръгна за училище преди мен рано рано по улицата е минал впряг с два коня който представлява един тежък дървен триъгълник от дърво, с острото напред го влачат, конете го влачат за да разчистят снега встрани...и става много приятно и красиво...до училище...
Пързаляхме се със всякакви уреди, мънички шейнички, дълги спортни с кормила за по 7-8 човека, дървени правени кънки, ски от дъги за бъчва, по обувки, по задник...найлона още не беше измислен... пък за силикона да не казвам, че всичко си беше естествено..
Една вечер баща ми ми подари нови обувки и истински железни кънки, купил ги от моряк на руска баржа на пристанището ни...уникално за времето си попадение, кънки за лед.... у Гаврош!
Обувам кънките и излизам на улицата..кънките не вървят в снега, но аз упорит докато стигна да "главната" утъпкана и заледена улица... и там до сутринта...прибрах се професионален кънкьор
Бързо напреднах няма ледена пързалка има Дунав...и сега си спомням естественото потракване на кънките от скоростта и неравният лед..и кухото под него... върна ме ти в много приятни спомени...
След година две вече се умножихме тези с кънките и се събирахме на големи групи... същото е и със ските, а през лятото пак в Дунава, игри и плуване, лодки и плажове......целият ми живот, детството ми премина в игри и спорт... аз съм щастлив човек..благодаря ти, че ми го напомни...
Днес ли...преди няколко дена имаше до мен скейборд доста го оглеждах да му се пусна лекичко само за проба...но след кратко размишление реших, че вероятността да падна на асфалта е прекалено голяма, и като се вземе предвид, че трудно ставам вече- та се отказах...
Остана ми само плуването....и ракийката...и квото падне там...ама по- нисичко..
Мнението е позиционирано и няма нищо общо!
|
100 години назад [re: Lira Emerald]
