|
|
| Тема |
 Re: Как църковното време стана търговско [re: АВе] |
|
| Автор |
пopyчиkPжeвckий (същият) |
|
| Публикувано | 09.12.12 14:52 |
|
|
|
Сравнително точно молитвено време може да се получи по слънцето, па и по звездите, дори с прости уреди, неизискващи секундна точност. Всъщност едва ли изобщо църковниците да са стигали до такава идея - за точното време де. За какво им е па баш да е точно. Важното е да са еН молитви на ден.
Изобщо, измерване на астрономическо време се прави от древността и е било свързано разбира се с изготвянето на календар, свързан с начина на живот - кога да се сее, кога да се жъне, кога да се жертвопринасят девици. Календари много - слънчеви, лунни... почти няма племе май дето да не си е направило такъв.
По-точно измерване на времето в денонощието започва пак там - в античността, като за целта са ползвани различни методи - пясъчни часовници, клепсидри, часовници-свещи. Конструктори са учени с имена като Херон Александрийски, Кетсбий.... Някои от уредите са били доста сложни - показвали са примерно и фазите на Луната, слънчеви и лунни затъмнения и какво ли не. Примерно т.нар. механизъм от Антикитера (2-ри век пр.хр.!!!):
После идва на власт любимата ми християнска църква, толкова много "подпомогнала" развитието на науките и бам - 1000 години и 13 дни поне закъснение във времето от дето и да го погледнеш. Така, че църквата нема реално никакви заслуги за времеизмерването. Първият анкерен механизъм е изобретен в Китай, а по времето когато е бил изобретен, поповете в "развита" Европа са си скубали брадите спорейки колко ангела могат да кацнат на върха на игла.
"Точни" (в съответствие със съвременните ни понятия за точност в ежедневието) часовникови механизми е имало и много преди бум-а на англо-испано-холандските агресии. Първият голям пробив към точност на часовниците, съизмерима с днешната е махалото. Махалото, съчетано с анкер и пружина, или тежести се ползва, и сега като еталонен времезадаващ механизъм - има както часовници с махало, така и метрономи. Точността (по-точно грешката) на механичните системи може да достигне (или да спадне) до няколко минути за година.
Изобщо - измерването на време (и не само) се е развило тогава, когато църквата почва да се разкарва от хоризонта. Т.е. когато се е появила нужда (както правилно си писал) от нещо повече от гъзурчене в името на господя.
Има връзка между корабоплаването и часовниците. Но не е точно тази, която си посочил. Връзката наистина е в измерването на координатите, но не през деня или нощта.
Измерването на географската ширина е било сравнително баламска задачка (и денем, и нощем), но измерването на дължината е било сериозен препъникамък при липса на точно време (е, има и други методи де, ама този е бил първият). Адмиралтейството или парлямента в Англия - не помня кой точно - във връзка с все по-нарастналата нужда за кражби от чужди земи, прави конкурс с доста сериозна за времето си награда, да се открие метод за точното й измерване. Часовниците с махало са достатъчно точни за тази цел, обаче - ако са неподвижни. Пък корабът се люлее през цялото време. И през някояситамвеченепомнякоя година е открит "балансът" - онова колелце с пружинка, което се мандахерца на ляво на дясно в механичните часовници и по съществото си пак е махало, но (почти) независещо от ориентацията си спрямо посоката на земната гравитация. Изобретателят на хронометъра (с баланс) май получава парите от наградата на конкурса след близо 30-тина годишно чакане, което означава, че колкото и точно да мерим времето - всъщност нищо не се променя с неговия ход.
Редактирано от пopyчиkPжeвckий на 09.12.12 14:58.
| |
| |
| 
|
|
