|
Тема |
Re: Цанков камък [re: Oптимиcт] |
|
Автор |
sofka (чудачка) |
|
Публикувано | 22.11.10 22:17 |
|
|
Най-накрая и аз намерих време да прочета темата.
От първите изречения ме лъхна една романтика, нетипична за мъж.А може би ...природата събужда въображението и на най-големия практицист:)
От снимките, пък и от другите констатации съдя, че мястото за пътя и централата, дори и да е неудачно, то поне е създавало и създава поминък на хората от този край.
Цялата автомобилна индустрия на САЩ в едно с икономиката се срина и Детройт остана пуст, та какво остава за малка България, където при природно неблагоприятен терен, все пак се прави нещо.
И кой може да бъде сигурен, че друго избрано трасе би било без свлачища, като районът е такъв?!С тези почва и релеф се разполага.Няма други.
И какво правиме тогава?
Веднага ми идва на ум Смирненски:)
Каменарче
Тъмносив каскет, изпобеляла блуза,
дързост в погледа гори,
алена кръв по одрасканата буза
в тънка ивица струи.
Спряло пред грамадната скала в закана,
сръчно чука то върти;
под целувките на хладната стомана
камъка в искри пламти.
И далече по чукарите, където
утринна мъгла дими,
мигом от крилатия ветрец подзето,
бодро ехото гърми.
Верен удар удара спокойно гони,
екнат сънните гори;
а скалата пука, цепи се и рони
в кехлибарени искри...
— Хей, другарю, ти какво решил си с чука!
С тоя трясък и искри?
— Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,
нов път в тези канари!
"Младеж", 14 октомври 1922
Не искат да общуват с нея на никаква цена:)
|
| |
|
|
|