Поради това предложих думата интерес да се замини със зависимост.
Ти си извършила всичките описани от теб неща от зависимост към доброто.
Пак казвам доброто е висшо ниво на зависимост.
Другите са две ниски нива на зависимост - невежество и страст.
Тези три нива на зависимост у всички нас са миксирани у нас в различни съотношения и заради това нямаме точни думи и понятия за всяко едно такова човешко състояние.
Самопреценката ни за нас самите е също много трудна задача за нас.
Може би действията ни и съвестта ни понякога ни дават насоки, но в краен резултат ЖИВОТА, нашия живот, условията в които ни поставя и действията които ние фактически извършваме показват обективната истина, скрита засега у нас.
Знанието, отговорите на подобни въпроси пораждат нови още по- сложни въпроси у нас и може би към края човек осъзнава, че от нас се иска само да живеем, останалото самО си идва с времето.
От всичкия този хаос в наличност остава само любовта, ако сме могли да я приложим, оценим и изживеем, любовта у нас, не у другите...
Всичко останало от живота ни /както и въпроси като този/ е само уловка за нас, за да се изявим и самоопределим в условията уловка.
Защото ние не сме това, което си мислим, че сме?
Така е замислено?

Мнението случайно е позиционирано!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите