Ей примерно сега, ужас и олелия, борсата се сринала, и прочие.

Моята заплатна сметка от Рокуел, за 3-та четвъртина, е спаднала с 9.4%; от началото на годината до сега е спаднала с 23.1%. Същата картина за Боинг е 7.7% и 17.8%, съответно. Разбираш, това за моите заплатни сметки, които аз подреждам по вложение фондове, акций, и прочие; другите, с тяхна подредба, имат различни резултати.

Има поне 2 фактора в игра, всеки от които размътва кристалността на борсовия срив и прочие:

1. Всеки засегнат вижда различна картина, заради свободата в нареждане на спестовните вложения, като първичният фактор е спестяващият, с употребата на неговия си разум. Вината за срива е чужда - но специфичният резултат от този срив е пряка функция на личния вложител. Става малко трудно да бъде организиран всеобщ вой.

2. Моите числа сочат, че огромната загуба в стойността на моите спестявания е не от сриващата се борса и лумналите пресни скандали, а от събития между Януари и Май 2008. Същото е положението с хората около мен; само един познат изглежда е поел повечето загуби през миналия месец, заради провала с Американска Застраховка Група. Става още по-трудно да бъде организиран всеобщ вой.

Като съчетаеш двата описани фактора, и ето ти една доста сложна картина, която хич въобще не свързва пряко издънките в борса и парични учреждения със загубите в пенсионните сметки. Успоредно заключение е, че издънките в борса и парични учреждения също няма пряко да ударят пенсионните сметки. И всичко останало е предмет на предположения и ръкомахане.

Горното е една от прчините защо преобладаващото мнозинство американци (телповиците са били 100:1 СРЕЩУ правителствена помощ) вижда в правителствените мярки чист и прост подарък за лайнарите. Последствията от наказателно правителствено бездействие не биват виждани за тревожни - ако въобще за сега доказани.

Чета тези дни разни силни мнения от българчета, дошли в САЩ и образовали се в деловодство и финанси. Голями познания, голямо чудо! Все свързани с далавери и подобни! И се чудя: колко ли българчета са дошли в САЩ да се научат как да замислят нещо, да го направят произвеждаемо, да положат производството му, да го пакетират в пазарно-желано изделие; с други думи, колко българчета са се научили на нещо съзидателно!? А не на институционни далавераджийства.

Една американска журналистка, работела е с финанси, се учудваше как от година нейната кредитна карта сметка отбелязва общата дължима сума на картата като "имане". Теоретически е така: тя е харчила на кредит, и в момента на сметката "има" толкова повече, защото покупките не са били равновесени с харчене на нейните пари. Едно че "имането" е вярно имане само ако харченето е било за злато, производствена мощност, или нещо трайно и налично. Друго, че в отчета си, кредитна карта компанията събира всичките тези "имания" от длъжниците си - и ето ти едно крупно "имане" върху което отбор юнаци въртят силни положения. Примерно, за всеки Д1 в нетна имотна собственост, според някои анализатори, банки и далавераджийски институций са трупали Д80 в разпродажби на разни хартий, "парични инструменти", и "вложителни возила"...

Но обратно към темата: резултатите и бъдещите прогнози от срива на борсата и парични учреждения са доста заплетени.