Ти предполагаш (логично), че щом САЩ Федерално Правителство поеме отговорност да покрие дадени лоши дългове на дадена фирма, то Правителството става собственик на процента акций от фирмата, до сега подплащани с лошите дългове. Обхвата на правителствената собственост подлежи на доуточняване, но в груби линий правителствена помощ го превеждаш в правителствена собственост.

Бедата е, това въобще не е сигурно че ще стане. Един вид, правителствената помощ може да се окаже точно това: помощ. Без правителството да поеме собственост. Нещо като щедър правителствен подарък за алчни безсрамни некомпметентни връзкари.

Аз от колко време описвам как американската управленческа култура е в криза, и в Америка думата "управленческа отговорност" отдавна звучи подигравателно... Забележи, че до сега няма ЕДИН управител в тези блатища да е бил посочен за виновен и уволнен! Що юнаци са получавали лични заплати по лична заслуга защото са носели лична отговорност - или поне това е обосновката за тяхната кариера и заплата! За възнаграждание - първа жичка; за наказание - няма такова нещо.

По темата има страхотно разкачване между мнението на работещите американци и официалната пропаганда по сведомниците. Обикновеният народ НЕ желае правителството да налива данъчни пари за да чисти задниците на лайнари. Много се обсъжда за "ужаса" ако Американска Застрахователна Група банкрутира, какво щяло да стане със селското стопанство и всички други икономика отрасли, обслужвани от АЗГ - но в действителност, на тези застраховка полици - за ПРОИЗВОДИТЕЛНА или поне СЪЗИДАТЕЛНА дейност - САЩ Федерално Правителство и без това е ултиматен гарант. Значи, всичката правителствена щедрост е... за подсигуряване на алчните безсрамни некомпметентни връзкари.

Голямата издънка лежи с Федералното Правителство. Едно време, щом американска фирма стане толкова голяма, че нейният провал ще се отрази силно върху националните интереси - такава фирма е била определяна за "монопол", и е била разпарчетосвана на по-малки независими фирми - че техен евентуален провал да не се отразява върху националните интереси. Това едно време. Но отдавна Федералното Правителство не разглежда положението така - вероятно защото огромните американски фирми даряват огромни суми за политически кампаний - и хич не го е страх от "монополни" положения. За доста време тази правителствена смелост беше обяснявана не с политическите пари, а с това че новите технология и похвати в обществения и икономически контрол дават на правителството сила, която то не е имало преди - когато се е страхувало от монополи - и следователно вече няма за какво да се страхува.

Виж, за разминаването в интересите на капитални вложители и жителите на държавата, където тези вложения биват въртяни - това е стар аксиом: интересите ВИНАГИ са се разминавали, от ден първи във формацията на капиталистически сдружения. За това едно време в Англия тези сдружения са били подлагани на як контрол, дейността им е била строго-ограничена от специфична харта, ограничаваща обхвата на икономическа дейност, хартата с ИЗТИЧАЩА давност.

В самите САЩ историческата памет от корпорацийте (капиталистически сдружения) е била много горчива. Справка липсата на граждански права на колонистите, живеещи в колоний управлявани от корпораций; как може в Американските Колоний невинни хора да бъдат овинявани като "вещици" и бесени и давени, след като в самата Англия подобни гаври не са били разрешени? Кой е давал правото на разни религиозници така да се разпореждат със живота на други - уж легално равноположени - англичани, всички уж еднакво поданици на британската корона? Кой ли? Корпорацийте, които легално са стоели между хората и британската корона. Та в САЩ думата "корпорация" е била мръсна дума до края на 1800-те. Чак в ранните 1900 корпорацийте започват да бъдат виждани положително - но пак правителството ги е държело изкъсо. А после американските корпораций получават харти без изтичане и без ограничение на икономическа дейност - и ето го резултатът днес.

Забележи протестите на алчните безсрамни некомпметентни връзкари срещу правителствено ограничение в заплатите им! Тия, протестиращите, типично получават заплати мерени в десетки милиони годишно; някои получават по МИЛИАРДИ на година! Правителството ще помага - но няма да влиза в собственост. Каква наглост безпределна!

Сега най-добрият изход от тази каша е САЩ да се превърнат в национал-социалистическа икономика. Ще сме 60 години след Европа - но в исторически мащаб това не е много. Щото другите изходи са ужасни.

Редактирано от Cв.Ckpoмни на 26.09.08 19:36.