|
|
| Тема |
 Голяма съм зАспа |
|
| Автор | sofka (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 12.06.08 23:17 |
|
|
|
и в буквалния ,и в преносния смисъл.
Неколко сутрини подред ,докато си пътувам седнала в автобуса/излизам час по рано за да седна/и усещам как заспивам върху Стоунхендж.Даже тази сутрин си спахме на една седалка с един мъж моя възраст и аха... да си пропусна служебната спирка.
Някога се чудех как хората дремят в автобусите,а сега и аз си откъртвам без да се замислям.Не мога бе! Затварят ми се очите и ...ни приемам,ни предавам.
В такова полусънно състояние,днес след работа се качвам в автобуса и се хващам за дръжката до вратата.Периферно забелязвам пред мен силует на мъж.По едно време, както си придремвам, ме сепва глас:"До мене стоиш,а се правиш,че не ме познаваш!И друг път така сме се разминавали!"Поглеждам изненадана и виждам един бивш колега с когото си имахме лаф навремето,а аз да не го забележа.И човекът си мислел,че му се сърдя нещо ,а даже се и чудел, що ли се правя на дръж ми шапката.
Абе...така от мухата става слон.
За успокоение мое,бихте ли споделили разминавания по различни тротоари от някоя тъпотия?Ммм!?
| |
| |
| 
|
|
