В по-предния си пост пишеш:

А малкият ми син пък,понеже си е зевзек,а знае и какво ме дразни,та понякога нарочно ми ги нарежда:"Леле какъв целулит само,какъв корем!Абе,я се виж ,че на нищо не приличаш!" И когато му се ядосам и ми иде да метна нещо по него,ми хваща ръцете и започва да ми се умилква,да ме гушка и да ми поставя някакви задачки:"Аре, не се гневи сега,а ми направи сандвичи или салатка,изпържи ми 2-3 яйца,че след малко ще излизам!"
И аз кво да го правя,уйдисвам му на акъла.Нали ми е дете.

Това предизвика учудването ми.
Ти се стремиш към приятна атмосфера като правиш салатки, но преди това ТИ СИ БИЛА ЯДОСАНАТА и ти е идвало да метнеш нещо по сина.
След което му угаждаш на желанията.
Това ли е представата ти за приятна атмосфера и рай?

Децата, особено по-малките, не знаят напр. че ако те оскубят, това боли.
С голямо удивление забелязвам много родители, които мъченически изтърпяват скубенето, изнервят се, изкарват си го на някой друг, но самото дете по никакъв начин не разбира, че скубането е гадно и естествено си продължава да скубе.

А всичко е толкова просто.
Когато дъщеря ми (бебе) ме оскуба първия път, направих ужасена физиономия, разплаках се горчиво (театър) и я оскубах нея (почти нямаше какво да хвана), за да разбере какво е.
Детето се шашна.
След това само още веднъж опита да ме оскубе.
Сценарият - същият.
И това ми е било скубането за цялото време, когато съм гледала бебе.
А пък знаеш ли каква дълга коса имам и колко е удобна за скубане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите