или пък нещо, което се е разбрало някък инак.


ама то така става с тия писаници... човек поставя зад думите, които са написани, какво ли не....

това с парка... като писахме тук, още отначало, и като прочетох какво си написал, през главата ми минаваха много неща.
например - колко е добре наистина никой да не... да си сигурен че ето сега ще отидеш някъде и нищо лошо и неприятно няма да ти се случи!
нищо... няма да те бльсне някой и после отгоре на всичкото да те наругае, няма да се стряскаш от изпълзялата зад ъгъла сянка, няма да се правиш, че не ти пука като минаваш през подлеза, а в същото време сърцето ти, като на анимационен заек, вече да бяга нагоре, по отсрещните стълби, към светлото... че... колко е страхотно да знаеш със сигурност, че ей оня, поркания там, дето се движи срещу тебе няма да ти налети... все едно как.
... такива неща.
или други - помислих си, че всъщност почти не мога да си представя ... ох, както и да е.
извинявай, ако ти се е сторило, че се държа несполучливо - не е било нарочно.
по никакъв начин не съм искала да те засегна.
съжалявам, ако така се е получило.

оня пияния, сянката зад ъгъла... може да са все едно в кой парк.