... само да допълня
значи... идва този някой, по средата на раздумката, разтриса крушата, т.е. - изкендзва се, за да бъдем по-точни, макар и не толкоз политически правилни в изказването си, а след туй от нас се очаква да се правим, че това не е лайно, ами... ъъъ... абе... едно нещо, все едно, нека си е, кво ще го обиждаме, добрия човек и ще му сочим с пръст - лайно, лайно!
цейц, не, лоши ще сме, ако му го посочим.
е, и да де, някой, понеже е крайно злонравен, вместо да продължи събеседването по подземния живот на картофите през зимата, зема, че казва - я, лайно.
то, не че не се вижда, ама в изненадата... понякога казваме очевидното.
и онзи, с лайното идва и взема, та му забожда отгоре една розичка.
от което, разбира се, то изобщо не заприличва на торта.

горката роза!

да, горката роза.
... после някой ми се кара, лично на мене, че не искам тази роза.
... аз не ща рози, поднесени ми забучени в лайно.
може би съм много кофти, не знам, такава съм.
това е положението