Пием си ние "нещото" и влиза едно момче. Ама МОМЧЕ! Личи си, че не е "случайно".
А момиченцето, дето е келнерче - и то е едно такова хууууубаво, хуууууууубаво.
Онуй ми ти момченце гледа келнерката с очи, които охо-охо и ще му изкапят. Усещам аз - "тук има ЛЮБОВ".
Ама момичето требе да ни донесе, поднесе... Щуротия некаква. Иде ми да стана и да си зема сам пиячката. Да го оставя за малко свободно туй момиче.

И к'во стана: Момчето се НАПИ. Кьор-кьотук. Момичето си избърса сълзите в едно месалче. Тя му носИ, носИ - ту мезета, ту шкембе-чорба... Явно с надеждата да го не хване... Ама го хвана. Е, не се разбуйства...

Тъпо "есе" стана. Еба ти и Маг'овото "есе". Но ми се насълзиха очите ка'т ги гледах тия сиромашки "деца".

И се сетих за Йовков и "бялата лястовица" и за "избелелите очи" на оная старица от разказите на селския и за Сали Яшар и н'ам си к'во....
Аре, бе - ТОЯ ЖИВОТ НИ НОСИ И ЛЮБОВ И ЩАСТИЕ!
СТИСКАМ ВИ ПАЛЦИИИИИИИИИИИИИИ!!!!!

Quot homines, tot sententiae.