|
Не си падам особено по Междузвездни войни, тъй като:
1) съм чел/гледал истинска фантастика като на Франк Хърбърт/Азимов
2) смятам че всяко нещо плаща сериозна цена, за да се комерсиализира и стане общодостъпно
3) цели преди всичко да е пионер в компютърната графика, отколкото нещо друго
Въпреки това, като гледах краят на 3-та серия наскоро отново (която е единствената с някакъв смисъл), се усетих, че ми допада... но всъщност не задължително заради това което "е искал да каже авторът"...
Предполагам стандартният "прочит" е че Скайуокър се поддава на страхът от загубата, която се оказва че сам той предизвиква чрез този страх. Което няма спор е интересна философска идея, както и че Лукас я е взел наготово (и не е доразвил кой знае колко)... Друг паралел е този с Антихриста. Но направлението което филмът реално най-много зачеква е всъщност волунтаризма. Това е точно тази най-неприятна и най-мрачна част от философията, която парадоксално Холивуд успява да продаде с такъв успех на масовата аудитория.
Какво имам предвид. Ако махнем моралния нератив (и не особено добре реализираната история), това в което се проваля Скайуокър, е неспособността му да потуши в себе си човешката воля (която не е само страхът, но и желанието, и човешката любов/привързаност). А защо изобщо трябва да го направи? Защото той в някакъв смисъл е станал свръхчовек (също любима философска тема), работи с енергията на Вселената, и тази сила която притежава, може да се обърне срещу него и тези които обича... точно както би се обърнала и за най-обикновен човек в същото положение. И именно тук е най-неразривната част на волунтаризма - песимизма. Че никаква сила не може да "поправи" този порочен кръг на волята (Самсара), освен тоталният отказ от нея и аскетизъм. Дори и "свръхчовекът" си остава реално пак човек подвластен на същите външни стихии (каквато е примерно Фортуна при гърците, която е дори над боговете). Голямата грешка на Скайуокър се оказва илюзията, че той може да използва силата, за да контролира и промени нещо което реално е предначертано и извън неговата воля. Основният въпрос пред волунтаризмът е дали наистина това е грешка, тъй като в крайна сметка човек не може да върви срещу собствената си воля. Отговорът (както мнозина са стигнали) зависи от това дали в него ще се появи друг вид воля, която започва да измества първата, но не просто да смени нейната посока, а да стане анти-воля. Коя воля ще победи е наистина интересен въпрос, защото волята не е еднакво силна у всеки, а с това и необходимата анти-воля (Шопенхауер забелязва това). Същото е залегнало в историята за Скайуокър, който се очаква да е "избраният" от силата. Но с това и човешката воля в него е заложена да е по-силна, а от там и изпитанието по-трудно. Дали имаме избор кое ще надделее, или е предупределено? Дали можем да се въздържим да съдим Скайуокър като анти-герой? С какво неговият избор да се отдаде на човешкото и да си изпати от това, е по-различен от този на всеки от нас? Падме ли е всъщност Ева която подлъгва волята му и го отклонява от "правилният път"? Това прави ли я анти-герой? Както видяхме от 6-тата част, синът му изпълни дългът си, и единствената любов към жена която си позволи беше към сестра си. Според мен, макар и индиректно това е интересен намек (съзнателен или не). Какво представлява анти-волята? Според джедаите, тя е нещо което се налага, чрез йерархична религиозна система. Но дали тя наистина работи или просто подтиска волята, и се проваля да удържи силната воля в Скайуокър? Дали другите джедаи всъщност са постигнали повече, или по-малко?
Наистина се съмнявам Лукас да си е давал сметка колко дълбока тема е зачекнал (защото щеше да направи историята и филмите далеч по-кадърно), но това не променя фактът, че е екранизирал идея която е древна, изконна и често зачеквана от религии и философии. Вероятно големите идеи намират начин да си проправят път в човешкият живот по един или друг начин...
|
Междузвездни войни и философия?
