Не си падам особено по Междузвездни войни, тъй като:
1) съм чел/гледал истинска фантастика като на Франк Хърбърт/Азимов
2) смятам че всяко нещо плаща сериозна цена, за да се комерсиализира и стане общодостъпно
3) цели преди всичко да е пионер в компютърната графика, отколкото нещо друго

Въпреки това, като гледах краят на 3-та серия наскоро отново (която е единствената с някакъв смисъл), се усетих, че ми допада... но всъщност не задължително заради това което "е искал да каже авторът"...

Предполагам стандартният "прочит" е че Скайуокър се поддава на страхът от загубата, която се оказва че сам той предизвиква чрез този страх. Което няма спор е интересна философска идея, както и че Лукас я е взел наготово (и не е доразвил кой знае колко)... Друг паралел е този с Антихриста. Но направлението което филмът реално най-много зачеква е всъщност волунтаризма. Това е точно тази най-неприятна и най-мрачна част от философията, която парадоксално Холивуд успява да продаде с такъв успех на масовата аудитория.

Какво имам предвид. Ако махнем моралния нератив (и не особено добре реализираната история), това в което се проваля Скайуокър, е неспособността му да потуши в себе си човешката воля (която не е само страхът, но и желанието, и човешката любов/привързаност). А защо изобщо трябва да го направи? Защото той в някакъв смисъл е станал свръхчовек (също любима философска тема), работи с енергията на Вселената, и тази сила която притежава, може да се обърне срещу него и тези които обича... точно както би се обърнала и за най-обикновен човек в същото положение. И именно тук е най-неразривната част на волунтаризма - песимизма. Че никаква сила не може да "поправи" този порочен кръг на волята (Самсара), освен тоталният отказ от нея и аскетизъм. Дори и "свръхчовекът" си остава реално пак човек подвластен на същите външни стихии (каквато е примерно Фортуна при гърците, която е дори над боговете). Голямата грешка на Скайуокър се оказва илюзията, че той може да използва силата, за да контролира и промени нещо което реално е предначертано и извън неговата воля. Основният въпрос пред волунтаризмът е дали наистина това е грешка, тъй като в крайна сметка човек не може да върви срещу собствената си воля. Отговорът (както мнозина са стигнали) зависи от това дали в него ще се появи друг вид воля, която започва да измества първата, но не просто да смени нейната посока, а да стане анти-воля. Коя воля ще победи е наистина интересен въпрос, защото волята не е еднакво силна у всеки, а с това и необходимата анти-воля (Шопенхауер забелязва това). Същото е залегнало в историята за Скайуокър, който се очаква да е "избраният" от силата. Но с това и човешката воля в него е заложена да е по-силна, а от там и изпитанието по-трудно. Дали имаме избор кое ще надделее, или е предупределено? Дали можем да се въздържим да съдим Скайуокър като анти-герой? С какво неговият избор да се отдаде на човешкото и да си изпати от това, е по-различен от този на всеки от нас? Падме ли е всъщност Ева която подлъгва волята му и го отклонява от "правилният път"? Това прави ли я анти-герой? Както видяхме от 6-тата част, синът му изпълни дългът си, и единствената любов към жена която си позволи беше към сестра си. Според мен, макар и индиректно това е интересен намек (съзнателен или не). Какво представлява анти-волята? Според джедаите, тя е нещо което се налага, чрез йерархична религиозна система. Но дали тя наистина работи или просто подтиска волята, и се проваля да удържи силната воля в Скайуокър? Дали другите джедаи всъщност са постигнали повече, или по-малко?

Наистина се съмнявам Лукас да си е давал сметка колко дълбока тема е зачекнал (защото щеше да направи историята и филмите далеч по-кадърно), но това не променя фактът, че е екранизирал идея която е древна, изконна и често зачеквана от религии и философии. Вероятно големите идеи намират начин да си проправят път в човешкият живот по един или друг начин...

Трябва да намериш своя "Вагнер" и това ще разреши всичките ти проблеми относно волята. "Чужд код" не може да активира волята ти, а единствено твоят собствен. Без това включение и религията би изглеждала изкуствена. Няма дихотомия между лично или обществено, освен когато говорим за непохватно конструирани системи. Затова тези конструкции са оставени на тези с най-голям усет. Обратно, когато се появява такава пропаст, тя е именно за деструктуриране на опитите от хора, които не стават за това. Това противоречие евентуално приема характера на както си го формулирал "анти-воля" и също така може би търсене на извора (а човек може изобщо да не подозира наличието на такъв "извор", докато не го срещне).

Преди години пак прокарваше тези идеи. За велики идеи и философии.

А света е по-прост. Човек се ражда, живее, умира.

Гледах филма, вярно с малко закъснение, но все пак и аз го гледах. Честно казано не открих никаква философия в него. Освен това, че видях как джедайката, като се изправи пред потомъка на Дарк Вейдър и тогава едва силата в нея се пробуди. Иначе можеше и изобщо да няма никакви качества. Но при взаимодействието, при взаимодействие хората си влияят независимо на чия страна са тъмна или светла. Така е и в живота и в особеностите на нашите взаимоотношения и комуникация с другите.

Колкото до жаждата на човек да бъде на страната на тъмната страна, като аспект на волунтаризъм примерно. Може би просто става въпрос за власт. Тъй като волунтаризма сред фашистите например се гради основно върху етническа почва. А тук във филма такова нещо нямаше. Абе, детски филм добрия и лошия да видим пък другото не е толкова от значение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Фимите че са детински, детински са. То такова е самото човечесто. И въпреки това са събитие, и като такова според мен винаги има някаква идея поне в суров вид, която се проявява макар несъзнателно. Връзката с Будизма според мен е очевидна - т.е. желанието за притежаване, което води до все по-голямо страдание и затване в Самсара (т.е. злото, тъмната сила).
А волунтаризма изобщо не го намесвай с фашистите, че и Ницше, които са последвали извращения (все по-големи) на иначе добри идеи. За да видиш идеята в най-чистият и вид, трябва да отидеш до нейният източник, ефекта по-нататък във времето е като на затихваща вълна, докато накрая не остане нищо освен извращение. В някаква степен идеята за волунтаризма я има още в хиндуизма и още по-отадвна, по-конкретно медитацията която реално е точно обратното на волята за живот. Ницше, точно наобратно, се опитва да възвеличее тази воля за живот, което намира крайната си тотално извратена проява като фашизъм. Не твърдя, че той е искал да има нещо общо с това, но ако философията му имаше голяма амплитуда, нямаше толкова лесно да се трансформира до самото дъно...

Редактирано от specular на 13.05.16 14:24.