Ако вземем етичната система (подобно на играта шах), тя също има своите майстори и своите начинаещи играчи. Даже при нея има правилен начин да се греши, с цел научаване, и неправилен начин да се греши. Да приоритизираш някакъв принцип на тетралектиката е вид неправилно упорство, все едно да твърдиш, че си разрешил етичната игра, след като си дори далеч от това да си станал сравнително добър в нея. Подобно е и заявлението "няма добро и зло". Напреднали майстори са ти посочили въпроса за "доброто и злото" като важен принцип, който ти позволява ученето и организирането на знанието в етична посока, ако изобщо искаш да се усъвършенстваш в такава.

Ако пък кажеш, аз не се занимавам с някаква етична система (която даже била "игра"), а с въпроси на съществуването и физиката, то в този случай абсолютността на законите на физиката може да е една индикация в посока изключване на относителността. Никой не отрича разнообразието на субективните преживявания, но доколкото ние взаимодействаме в общо поле, то ние можем да разсъждаваме за тези взаимодействия по единен начин. Вече кой какво си е мислил в хода на взаимодействието е нещо много мъгляво и се доближава до фантастичните творения. Относно фантастичните творения, то те нито имат някаква логика, нито определена система, че да можем да ги изследваме по непротиворечив начин. Но дори да ги изследваме, то има индикации, че в хода на съзнаването все пак има някакви единни закономерности, а не вечна относителност. Това, че нещо не ти е под вниманието, не значи, че то е относително, а значи, че то се интегрира в твоето съзнаване неусетно.

Накрая можем да поддържаме единствено идеята, че отношението към случващото се взаимодействие може да е напълно субективно за всеки от участниците. Примерно единият участник винаги има своето отношение, а другият винаги има друго отношение. Но това се свежда до личните възприятия на човека, а не до нещо обективно, което се случва.

Ако кажеш, че етичната игра винаги има определена субективност: то наистина това е правилно, но онази част от субективността, която се споделя в етичната игра е точно субективността, която се открива към другия и по този начин вече може да се разбере какво представлява тя, а не да си остане вечно разделена и неоткриваема.

Какво се случва, когато една от страните взаимодейства според свои собствени виждания и никога не прави преход на съвместяване на своята субективност със субективността на другия (поне в етично важните измерения). Възможни са два варианта - да се поддържа взаимодействието без конфликти, като всеки живее със своите заблуди, стига това да не предизвика някакъв важен проблем. Или пък рано или късно да стане ясно, че една от страните поддържа такава радикална субективна несговорчивост и тогава взаимоотношенията между страните да се положат на чисто обективирани основания, както например когато взаимодействаш с някое непознато животно и изучаваш всяка негова реакция.

Какво ще стане, ако кажеш, че етичните възприятия до този момент са били форма на налагане на нечия чужда субективност. Възможно е, но етичните основания се развиват след многобройни взаимодействия във времето и те вече са придобили аспектите на етична система, която е обща. Ако кажеш, аз по напълно нов начин искам да изпробвам всеки един аспект на взаимодействията между хората, това може да е автентично търсене, но пак е търсене за откриване на по-съвършени етически основания. В този случай обикновено лесно се изобличава разликата между онзи, който търси нещо по-добро и онзи, който просто своеволно упорства над своя собствен субективизъм. Да въвеждаш понятия като тетралектика мога да ти гарантирам, че е форма на субективно упорство. Същото е и да "усъвършенстваш" системата на диалектическия материализъм под формата на тетралектика, след като нито приемаш, нито предаваш, че тази система, особено в нейния вариант, познат от комунистическите страни, абсолютно не се приема от друга част от човечеството. Така ти само задълбочаваш проблема със субективностите, но не подобряваш или усъвършенстваш общата етична система. Нещо повече, със заявлението за абсолютно утвърждаване на относителността, ти нямаш и намерение да търсиш усъвършенстване на обща етична система. В крайна сметка излиза, че при такава несговорчивост предпоставяш взаимодействие единствено на базата на обективирани основания. И това вероятно е не защото имаш лоши намерения, а защото ти е завещан този стил.

Редактирано от dnaunseq на 25.01.14 02:36.