1.

Дали не можем да открием още нещо в "тетралектичната" теория, което до този момент ни се е изплъзвало или не сме можели да го формулираме точно. Казвайки, че противоположностите са 4, всъщност не "замразяваме" ли термина противоположност, изключвайки го по този начин от нашето езиково поле. Защото всеки път, когато мислим за нещо противоположно, ще достигаме до 4, което е парадоксално и всъщност обезсмисля самото понятие противоположност.

Подобен подход не е удачен в дългосрочен план, защото може да накърни пълноценната мисловност, но временно може да се експериментира с него, за да видим какъв свят ще получим в мисленето ни без противоположности. Все пак, обективно погледнато в типичното разсъждение рядко навлизаме в конфронтация, така че този вариант може да е по-полезен за хора, които са увлечени от конфликтната форма на мислене и взаимодействие. Допълнителен въпрос е, когато липсват противоположности, дали понятието, което ще заеме тяхното място ще бъде достатъчно удачно по смисъл. Не би било хубаво да имаме и просто една празнота ("нула"). Макар да е полезно да имаме идея и за последната представа, същото не бива да става въз основа на пълното елиминиране на думата за противоположност.

Всъщност съмнително е дали след като веднъж сме се запознали с понятието за противоположности, някога можем да го забравим напълно, дори и след неговото отхвърляне (или тренирането ни в "нов начин на мислене"). Изобщо може ли съзнанието да забрави някой предишен начин и способност или то само придобива знание за все повече начини (дори да са взаимно изключващи се). Вероятно никога не става въпрос за пълно забравяне, а за временно избягване или нежелание за употреба на дадена концепция.

2.

Забелязваме, че чрез заявлението, че противоположностите са 4, бива постигнат известен "разчупващ" ефект, подобен на дзен формулите. Но в случая същото цели по-скоро мистифициране на читателя и привличане на вниманието му. "Дзен ефектът" би ни отвел до някъде, а тука всъщност вечно се питаме за какво става въпрос.

Ако кажем "кравите летят" това също носи определена енигматичност, но е твърде очевидно и скоро се отхвърля като безинтересно. Обаче при включване на различни физични термини, геометрични понятия, разсъждения с числа, научни теории и прочие, мистификацията не може толкова лесно да бъде разбулена. При дзен имаме далечна цел или една цялостна философия, жизнен път, а в дадения случай липсват резултатите и по-скоро се прескача от едно поле в друго.

Силата на автора са афоризмите и "тетралектиката" може да се разгледа и като опит върху това до каква степен може да се разшири един афоризъм, който по същество се свежда до следното: "противоположностите са 4". Но тъй като ребусът не може и да се разгадае, покрай него възникват множество други теми и асоциации.

3.

Казвайки горното, все пак не твърдим, че няма нещо ценно, което да се извлече от въпросната формулировка. Например при противоположността имаме рефлективна симетрия, докато при 4-те посоки имаме радиална симетрия. И двете представляват симетрии, макар да са от качествено различен характер. Но все пак щом са симетрии, значи можем да търсим някакъв общ прототип или първоизточник за тях.