|
1.
Малко бекграунд:
В отговор на:
begetron426: "Това аритметично свойство го знаех още по време на казармата, където прочетох един фантастичен роман от съветски автор. Автора използваше тава просто и уникално свойство между числата 2 и 4 като закономерен принцип в целия Космос, което другите основни числа не притежават, за да се осъществи контакт с извънземен разум, който беше пристигнал на нашата планета. Знаех това свойство, но не го свързах с протоотражението. Не бях узрял още и чак след 2000 год. разбрах и свързах този принцип с това свойство на числата 2 и 4.
Така се роди вместо статия за диалектиката книгата "Тетралектика на природата", по съвет на К. Томов да събера всичко в една книга."
Коментар: в известен смисъл можем да схванем "тетралектиката" като реакция на идолизирането на диалектическия материализъм и всичко свързано с диалектика по времето на комунизма. Но тука откриваме и една мимикрия, защото присъства опит за напасване към формата на съществуващите "най-висши" за дадения период (политически подковани) идеи, както и мимикрията да се използват най-значимите (според схващането на автора) физически идеи. Така получаваме една подозрителна рецепта за създаването на псевдонаука. Тук най-интересното е не какво е съдържанието на "тетралектиката", а кой е дал въпросната рецепта, дали тя е открита случайно в търсенията на автора (за популярност и реализация) или пък е получена по друг начин (например в школа как се пише паранормална литература: дали не при К. Томов).
В отговор на:
Кубрат Томов: Кубрат Томов е най-авторитетният специалист по паранормални явления у нас. Затова "БЛИЦ” го помоли за коментар на едно от най-загадъчните събития в света, каквото е падането на Тунгуския метеорит.
2.
Интересна критика от друг сайт:
3.
Една полза на тетралектиката:
Можем да кажем, че когато човек има да вземе някакво отношение, той се раздвоява между отговорите да и не. Но това се отнася най-вече за ситуация, когато сме насочени от другата страна за участие в процес имащ два варианта. От друга страна, ако строим къща, можем да имаме 5 или 10 възможни проекта и оптимизиращият поглед може да прегледа всеки един от тях. Нека споменем, че когато държим конкретен детайл пред внимание, то най-често нашият избор е бинарен, например дали ни харесва този прозорец или не. Все пак, хрумването или възникването на определена идея не се придържа по необходимост към този бинарен процес, но пък бинарният процес е начин да се постигне определен напредък (например като се прехвърли материал, съдържащ поредица от детайли, всеки един изискващ бинарно съждение). Тука класификацията може да е и по n-бална система, тоест можем да не прибягваме към бинарност. Обаче бинарността изглежда е неизбежен класификатор по отношение на завършеността на под-задачите, които имат 2 състояния: завършени или не. Наистина също може да се поддържа и система с процентност от завършване на задачата (50% завършена, 70% завършена и т.н.), но това пък може да окаже влияние на увереността в напредъка на проекта и стъпките, които извършваме (и може би ще внесе качествено различие в начина, по който мислим за него).
Разсъжденията ни се породиха от материала в приложения линк, но нека изясним защо говорим за 4, а не за 2. В случая 4 символизира "всички" (като в 4-те посоки на света) и какво по-конкретно за тях (следвайки идеята на автора от отпратката): че всички са в състояние на раздвоение (което е, че са в незавършен процес на взимане на решение или състоянието им е на половинчато отношение по някой въпрос), което се получава като естествено следствие от начина, по който човек може да отразява стимулите или събитията, идващи от света. Обаче нормално взимането на решение при човека не е като при компютъра с непосредствено строго отсъждане между да и не, а може да се проточи във времето, както и да се изгради опитност и съдържание в посока на всеки един от начините на отговор (и между другото да се доизясни какво ще бъде съдържанието на този отговор, защото примерно даден отговор може да съдържа още 5 други смисъла, които могат да се загатнат или не от начина на даването на отговора или чрез нещо друго). Накратко хората не са компютри, но това може и да затруднява колективната синхронизация на определена дейност, когато има нужда от това.
4.
Ако мислим за тетралектиката като нещо, което взима една бинарност и я раздвоява, то може би търсенето е грешно насочено. Според мен по-важният ребус е преходът между дискретност и непрекъснатост. Парадоксът се съдържа и в едновременните корпускулярни и вълнови свойства на материята. Взимайки две дискретни стъпки, за да достигнем до 4, според мен пак си оставаме на дискретно ниво и не постигаме нищо качествено различно, което би ни било нужно за да имаме нещо подобно на непрекъснатостта.
От друга страна, в знака ин-ян, освен дискретност, в плавното изменение на вътрешната разделителна линия, има индикации за явлението на непрекъснатостта (continuity).
Може би посоката е грешно зададена. Може би трябва да питаме как непрекъснатите явления пораждат дискретност (например там, където е разделителният "фронт" с знака "ин-ян" или като "застинали вълни" - вътрешните островчета).
Все пак по-оригинално би било чрез някакво "магическо" разделение на самата бинарност да се получи качествено ново явление, но оригиналното търсене не значи, че това е реален механизъм или пък че още сме разгадали истинския начин, по който това може да е осъществимо. Една идея от статията за дуализма:
В отговор на:
The complementary dualistic concept in Taoism represents the reciprocal interaction throughout nature, related to a feedback loop, where opposing forces do not exchange in opposition but instead exchange reciprocally to promote stabilization similar to homeostasis.
Това се оказва лесна концепция, значи ако имаме "+" и "-", то с определена "хармонизация" помежду им може да се получи произволно число на силата между тях. Примерно +5 -3 получаваме +2. Само че защо е нужно да имаме две включения, не можем ли да получим директно +2. Отговаряме утвърдително, обаче в случая имаме нещо повече - взаимодействие между 2 страни.
Също континуитетът винаги бива представян в някакво пространство и двете разделени точки дават възможност да се изпита концепцията за пространство помежду им. Визуално ако си представим една начална точка, то дали е по-удачно да мислим, че тя се раздвоява или всъщност се разпръсква в пространството, което само се делимитира от двете точки в краищата си.
Всъщност и двете неща - дали раздвояване, дали разпръскване - (схванати правилно) могат да са индикативни за достигане до един и същ комплекс от качествено различната форма, която е нужна по пътя от дискретност към непрекъснатост. Обаче ако просто имаме 2 наложени дискретности, това не води до качествено различно явление. Винаги трябва да си представим "полето" между двете точки след раздвояването.
5.
Можем да се опитаме да направим аналогия между това и плавните каузални връзки между явленията. Не че отделните явления се раздвояват, за да осъществят каузалния процес, ами по-скоро са свързани помежду си по начин, който създава непрекъснат континиум. Все пак това изглежда да е на нивото на спекулацията или да засяга област, в която още не е разработен удачен апарат от понятия и закономерности.
Примерно имаме факт А и факт B, като за всеки от тях асоциираме вероятностна функция p(A) и p(B). Тогава p(A) и p(B) може да са взаимно свързани по определен начин. Същото може да се формулира и като това, че факт А и факт B съдържат определен образ на другия факт в себе си. Получаваме нещо като вълновата функция (която е обща за всички обекти). Но като цяло, какво полезно ни дава това разглеждане, освен различни чудновати представи?
6.
Може допълнително да се разработи въпросът за "отразяването", тоест че при взаимообвързаностите между отделните обекти и явления в света имаме важния процес на "отразяване" на границата от и към обекта и от и към външния свят. Тоест това също е процесът на действие и противодействие, но в по-усложнен смисъл. Също може да се разгледа в подробности и самата "интерфейсна зона".
Явленията във външния свят могат да доведат до трайна бифуркация в "светогледа" на субекта (или във вероятностите за случването на определено събитие). Също така субектът (или определено събитие) могат да указват своето вътрешно състояние чрез (предизвикване на) определени корелати в обективния свят. От друга страна по-интересно става, когато раздвояването между субект-обект и възприемането на едно общо нещо по две (качествено) различни форми може да носи характера на позитивен цикъл в посока възникването и осъществяването на определена цел или пък може би цялостно развитие.
Тук нова идея е възможността външните събития колкото се може да не "прекъсват" вътрешната мисъл, а те отпреди това да са имали своето "място" в нея. Тоест съзнанието да се развива като "single shot" сцена, вместо да "превключва" от една задача на друга (тука говорим не за самата фактуална смяна на заниманието, а за отношението към него - желанието за вършене). Един частен случай е интернализацията на цивилното време, тоест часовникът не се явява прекъсващ и диктуващ, а неговата роля отдавна е интернализирана и приета (друг е въпросът дали това се е случило заради уважение към утвърдилия се обществен консенсус, дали заради приемане на идеите на ефективността и отчетността, особено по отношение на съвместните дейности, дали заради наследени постижения в развитието на обществото, в което сме се родили и т.н.). Тоест нашето субективно възприятие е постигнало близко репликиране на тази част от обективността, а не да кажем като при работници, които биват карани да се съобразяват с този часовник (при което тази действителност не е истински "тяхна" субективно, запазил се е конфликтът между субективни форми и обективно протичане).
7.
Сега малко за политиката на въпроса. Когато говорим за теории като тетралектиката, следва да имаме предвид, че те могат да носят и някакво скрито послание. Примерно какво имам предвид. В началото комунистическата номенклатура е революционно настроена, за което много удачна е диалектиката схващана в смисъла на показване или засилване на противоречията. Но след като се достигне до определено ниво на доволство от властта, много е удобно да започнат да се правят известни преноси от "таоизма", където 2 вече носи идеите за "стабилизиране" и "хармонизиране". Доброто и злото на първите идеалисти удобно се превръщат в хомеостаза от степени на сивото или целящи "закрепване на положението".
Но кой ще отрече, че винаги има нужда от баланс и хармонизация. Разбира се очевидно е че такива трябва да присъстват. Тука наблюдението ни е по скоро над идеологическия процес или пируетите от конфронтация към хармонизация и обратно, според това кога водещата група има нужда от едното или от другото.
8.
Друг възможен подтекст е асоциация със свастиката:
В отговор на:
Тетралектика означава, че противоположностите на света са 4, а не 2, от което следва определението наТетралектиката: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят. Тетралектичността на света е възможност за неговото съществуване и развитие като обективни, относителни материални системи на структурите и формите, за да бъде познаваем и управляем. В противен случай или, ако е само диалектичен, обективните системи се превръщат в абсолютни и съществуването на света става невъзможно.
- "противоположностите на света са 4" (употребата на израза противоположности на света говори, че имаме представата за 4 посоки на света);
- "всичко е противоположности, които се раздвояват" (значи всъщност имаме 4 направления, които се "раздвояват по някакъв начин"; един възможен начин за представяне на раздвояването е пречупване);
- "за да се удвоят" - тука има нещо неясно, как така ще се удвоят: удвояване тука може да значи събиране на силата (двойна сила) и също така удвояването може да се асоциира със завъртането на колелото, когато отделните клонове на спиците съвпадат и "се удвояват" (над място, където преминават); като цяло се получава по-голяма устойчивост в хода на самото завъртане;
- асоциацията с колелото се засилва и от думите "развитие" и "управляем".
9.
Все пак и кръстът е възможна асоциация, имайки предвид например, че хвърчилото се упрявлява с нещо като кръстачка. Също така е възможна асоциация и с обикновено кормило и рул на кораб.
10.
Забелязваме, че с кръстачка се управляват и марионетките. Чисто механично имаме удвояване на въжетата, които отиват към управлението (примерно едното дърпа нагоре, а другото дърпа надолу и се получава по-стабилно управление). Но ако се пренесе същото на човешко ниво за "протежета" и "марионетки" (а възможно и в не толкова негативен смисъл - подчинени), получаваме съвсем различна насока на разглеждане на удвояването.
11.
Все пак ако имаме същинско раздвояване, можем да говорим за комбина. Тука пречупването като в края на свастиката говори за подчиненост (offshoot), докато централното разделяне е равнопоставено, но все пак е в контрола на центъра, който има характера на точка - тоест говори за абстрактен или символичен център. Също така е възможно това да е център, който не действа според логиката, по която работят включените в организацията (примерно разликата между служител в компанията и собственик на компанията).
12.
Последно ако мислим за една организационна структура, тя също се раздвоява на нива надолу в йерархията, докато придобие формата на дърво и така обхване свойствената си дейност (4 като в 4-те посоки символизира обхватността, докато ако имаме само 2, нямаме същата символизация на общото). Не превръща ли това тетралектиката в една религия за бюрократа, на когото целият му свят е едно раздвояване което идва отгоре и раздвояване, което отива надолу (и така се осъществява управление и развитие).
Само че не всичко разбира се се съдържа в такова обективиране, защото хората дават оценки на чисто човешко ниво, които прекрачват формираните "логични закономерности" или мислене в рамките на структурата, в която са включени. Човек има възможност за "външен поглед" или според други системи на оценка и йерархизация. Типично езикът е поле, в което са възможни всякакви структури и няма възможност да се каже, че точно това е "начинът" и "структурата" или "4-те посоки" или нещо подобно.
|
Бекграунд,решения,двойнственост на материята и др. [re: roshava]
