За някои може би това е първото им философско откритие и то много ги впечатлява и остават на него. Други нямат особен интерес от вникване във философската материя, а например търсят разрешение на някой житейски проблем - обикновено противоречие с близки, колеги, партньори и други, като "субективизмът" е точно входната точка за собствената им правота или за начина на пораждане на конфликта и поради тази причина толкова често се връщат към нея.

Вече философското разглеждане на субективността предполагам ще е по-задълбочено, но в момента не мога да се досетя кой философ я е разработил подробно. Дори мислейки за субективност, винаги се прокрадват идеи за обща система в която да се извършват разсъжденията или в която да се случват фактите. Обикновено в резултат на това се счита, че всяка страна трябва да приближи своята позиция към някаква по-обща обективност. Например постмодернистите също изхождат от (поне известен набор от) обективни разсъждения за действителността и не че не са съгласни с общите измерения на тази действителност (или история), но някак си искат да създадат свои "острови" в нея.

Малко са сериозните разработки на тази тематика:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите