Направих две разсъждения с две крайности ... ако трябва да взема за пример посоките на света, то тогава Изток, Запад ... Изток не е абсолютна величина ... има Североизток и Югоизток, както и Северозапад и Югозапад. Две противоположни крайности никога не са абсолютни величини, защото всеки един край има скала, която я доближава до другия край. В случая Север и Юг са само точки, показващи средата между двете крайности ... както на една скала имаме + и - по хоризонтал и по вертикал ... диалектиката е само хоризонтал, а тетралектиката има и величина, която разделя по вертикал. Т.е. имаме като основа диалектика, т.е. две противоположни твърдения, които разглеждаме в контекста на други две твърдения, които може да са същите, а може и да са свързани /мъж и жена, притежание на мъжки и женски хормони и в двете, Изток и Запад, в контекста на Север и Юг, които са притежание и на двете/ ... Т.е. четирите посоки, са следствие от тетралектично мислене, също така, тетралектиката е основа на 3D изображения и мислене, поради наличието на вертикална скала, която дели хоризонталната.
Но и тя не е цялостен поглед, просто създава баланс в мисленето, защото устойчивостта на нещо, е най-добра с минимум 4 точки. Няма маса, стол и т.н. които да са устойчиви на 2 крака ... дори мотора е устойчив с 2 гуми при наличие на вертикала наречена скорост, при крайности на хоризонталата устойчив, неустойчив.

Тетралектиката е свеждане до минимална простота, без да се губи баланса и истиността, за разлика от диалектиката, която винаги създава разногласия, спорове и т.н., поради липсата на баланс и истинност, поради липса на абсолютни величини които да могат да се сложат в двата края на хоризонталата.

Nobody thinks the way I do
I guess that nobody dares...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите