Ок, за някой, който идва от диалектиката е много по-добре да разсъждава за тетралектика, защото така се избягват еднопластовите бинарни определения и се достига до по-детайлизирана картина. Символът "ин-ян" намеква за постепенна апроксимация (първо общо разделяне на бяло и черно, после с по-фини детайли се определя останалото) или за промяна (малкото бяло може да послужи за някаква трансформация, както например комунистът може малко по малко да стане капиталист). Човешките и психологическите интерпретации в смисъла на мистика, неопределеност могат да бъдат доста разнообразни.

Но тука въпросът е, при тетралектиката, както я представяше оригиналният автор на темата, как се схваща разделението на 4: тези 4 части равнопоставени ли са. Иначе когато говорим за 4, имаме 4-те посоки на света или пък да кажем, 4-те ъгъла на къщата, което е по-различно, но също така важно като символ.

Имаме и 4-те фундаментални взаимодействия във физиката, всяко със своя скала и сила, но без възможност да се заобиколи или елиминира: това пък ни води до съвсем друга идея - едно за комбинативния ефект от различни включения и две за скалите и съответно организацията на всяко ниво.

Ако между тези 4 елемента включим и човешки характеристики, било то съзнание, чувство и др., може да се получат още по-разнообразни системи. Но тука основното е, какво е 4, просто удобно число, с което да се изграждат определени подредби на мисленето или 4 е някаква идея. Защото да кажем, при 4 на "ин-ян" имаме идея или ансамбъл от няколко идеи. По същия начин и при 2 на диалектиката имаме идея. Но всяко число може да съдържа повече от една идеи и то доста несъвместими. Също евентуално взаимовръзката между тях може да се измисли и развие, но е нужна съответна теория и контекст за това (например как 4-те краища на къщата могат да получат взаимовръзка с някои идеи от "ин-ян": двата краища ще са основни, а другите два "променящи/изменящи": примерът се получи малко опростен, обаче въпросът може да е важен, примерно ако мислим за 4-те краища на подредбата на една войска, или пък за силите и ресурсите на един бизнес).

Също така 4 си е 4, примерно промяната на 4, като при "ин-ян" е разична от промяната на 3. Защо, защото бялото си има свое малко черно, а черното си има свое малко бяло. Така трансформацията е систематична - тоест системата се преобразува, но не се променя някаква начална нейна характеристика. Започваме с разделение на 2 и пак се получава разделение на 2. Обаче да погледнем трансформацията на 3: започваме с 2 и като добавим още 1, тази система придобива ексцентритет и не може да остане същата. Един вариант е 3-тото да обхване другите 2 - получаваме идея, която ги надмогва, трансцеденция. В друг смисъл, 3-тото може да постави акцент на едно от двете - получаваме 2 противоположни качества, но едното с по-голям акцент (например като с доброто и злото, но доброто имащо акцент). Може 3-тото да послужи за мост за взаимообмяна между другите две, може да послужи и за стрикна граница, която да не им позволи да взаимодействат директно (напр. ако това взаимодействие не е желано, или има вредни ефекти). Може да се стигне и до 3 равни елемента, тоест преодоляваме на бинарното мислене и изобретяване на консенсусното мислене. Може 3-тият елемент ту да преминава към един от двата, ту да преминава към другия и в този смисъл да ги модифицира или управлява по определен начин. Може 3-тият елемент да символизира избора или решението. Друг вариант е 3-тият елемент да скрие черното от бялото или обратно, или пък може да скрие всичко. И така могат да се открият още идеи, които виждаме, че са разнообразни и интересни.

Ако се върнем на 4, то без много "диалектични" разсъждения, можем да го схванем и като блок (всъщност паралелепипед), който служи за строеж. Направо в този по-директен смисъл. Също 4 като едно платно с 4 краища може да означава цялата вселена, заедно с всички сложни взаимодействия в нея, а не просто разсъжденията "за и около" един диалектичен процес. Също така фундаменталността на 4-те посоки на света или на "мярата", която систематизира света по този начин, не може да се пренесе автоматично и като фундаменталност на диалектичния или пък на вариативния му тетралектичен процес.