Самата карма носи негативност, за каква добра карма можем да говорим тогава.

Мисълта е по-скоро средство на силата - не е въпроса до самото й използване, а в причините за използването й и създаването на излишен антагонизъм. Става изкуствено, това имам предвид под спекула - няма да мислим за това ще мислим за онова, защо, така ли ще живеем по-добре, мислейки, че живеем по-добре? Има още цели два, че дори три вариянта - да приемеш и негативната, и позитивната мисъл безрезервно; да избереш позиция на отрицание и на негативната, и на позитивната мисъл; или да оставиш естествения поток, запазвайки просто състояние на неопределение и наблюдение.

Избирайки позитивното мислене, самата позиция излъчва осъждане и поражда конфликт в мисленето - къде предполагаш, че ще отиде негативната мисъл .... "всеки път, когато ви се появи негативна мисъл веднага си спомнете за някой щастлив момент" и после какво, ей така негативното ще се изпари?
Едната грешка е, че прави разделяне и на база тази грешка се прави втората - утвърждава се привързаността към резултатите.

--------------------
.... не заслужавам!

Редактирано от Exaybachay на 26.03.12 01:08.