|
Изнамерих едновремешно писане по въпроса, в друг форум:
В отговор на:
Не помня точно какъв беше принципа на изследването, но то завършило с изненадващите резултати, че едни и същи части на мозъка се активират при създаването на образи при съня и при будно състояние. Тоест, сънищата ни са толкова истина, колкото и реалните ни познания за света.
В случая е неуместна употребата на "истина". Само обективната истина (която е една) съществува вън и независимо от нашето съзнание.
Но, понеже се е повдигнал въпрос:"Що е това съзнание?", да отговоря: Съ-знанието е ОТНОШЕНИЕ - отразена обективна действителност в нашия Датчик-Гл. мозък, пречупена през нашето знание (отношението е ... дроб и знаменателят не бива да бъде нула - по-добре е да не "знаем" нещо отколкото да лудваме в спомен).
Знанието още не е Физическо инфо - то не може да участва в енергиен вид - във взаимодействия, нищо, че за него хабим енергия. Знанието е субективно и чрез опити и наблюдения на окръжаващото ни се мъчим да го доближим до обективната истина.
По време на сън, нашият "самообучаващ се биологичен компютър" (метод: проби и грешки) преподрежда получената от сетивата информация, като намира място на стоящите вълнички така, че да нямат "биене" - несъответствия по място и дължина на вълната. Затова, нищо чудно, че се възбуждат едни и същи области от мозъка. Това биене трябва да отпадне, за да не прегрее мозъка - той "работи" при условно постоянна температура и я използва за "база", отклоненията от която го възбужда към "търсене на повредата" в образуванието Човек.
Затова, когато събудиш някой по време на бързите сънища, казва, че сънува, а ако го събудиш през друга фаза - нищо не сънува.
Затова, сънищата не могат да бъдат показател "едно към едно" с някаква действителност, щото хаотично се преподрежда инфото и пак по проби и грешки му се намира подходящото място.
И още нещо съществено: ако дълго време се закрепи една стояща вълна на дадено място, то там, от ликвора, се образува по неин образ и подобие белтъчна макромолекула: става "твърда" постоянна памет. Това се случва в дълбочина на гънките - доказано е, че там се запълва с белтъчен материал ..., демек, при подреждане важната част (повторението е майка на знанието) от инфото потъва в гънките на мозъка.
В отговор на:
... Но! Това, което учените, стараейки се да мислят рационално, пропускат, е че не тези промени задвижват мисълта, а нещо задвижва тези промени. Или казано по друг начин: умът е това, което въздейства на микротубулите, а те са просто материалната индитификация на мисълта. И ние, като материални същества, стигнали до абстрактното мислене, вярваме, че така сме стигнали до тайните на мисленето.
Задвижването си е чисто механически процес: при наличие на ел магн.импулс в обвивката на "луковица" (известно като съкращаване), то тя си променя размера; тази промяна води до промяна на налягането на ликвора; значи - и до промяна на разстояния-вътре в нея, значи - се "дърпат-натискат" стоящите вълнички. Но това не е точно запаметеното, което търсим при мисленето, а една огромна част от множество, все още хаотични записи; мозъкът пробва да направи цикъл - затваряне на хаотичното (щото грее) и го прави с наличните възбудени трептения - така, на субекта остава правото на избор на кой образ да се спре, след като "премисли". Това е и обяснението на интуицията. Също се обяснява: "А бе, знаех си, че така ще стане!"- често срещано твърдение, защото мозъкът е подсказвал множество "решения", но изборът не е имал все още основание. И т.н...
В отговор на:
Как би ми обяснил плацебо ефекта? Истината е, че вярата на съзнанието, че е излекувано може да натовари организма с хормони, които изцяло да го излекуват, въпреки, че той не е лекуван. Силата на волята има постоянен контрол над организма, правещ го да се превръща в наша проекция. Материална проекция.
Може би усети вече, че когато мислим, хабим енергия; ако ни хване цикъл от абстрактни образи, които не можем да отмахнем - лоша работа (болестно състояние). Често (пък и на възраст) част от взаимодействащите в цикъл полета, преминават през изтънени части на кората на Гл. мозък и успяват да навлизат към мозъчните клетки - започват да им пречат да си вършат функциите да осъществят Обратната Връзка (ОВ). Също, при свързване на "късо" в някои болестни състояния - страшен тремол се възбужда и т.н. - има множество отклонения. Може да се направи извод, че мислите ни влияят на структурата. Тоест, оправдава се (намира си място) понятието внушение и самовнушение. Те могат ЯКО да ни действат.
Но, това не означава, че обективната действителност зависи от нашето съзнание. Даже, доказва обратното - независимо от нашето съзнание физическите закони си действат (разболяваме се и се разпадаме или ако дадем шанс на мозъка - с успокояване - те същите закони ще ни помогнат във възстановяване).
Спим-неспим - няма начин да отменим гравитацията! Тя си действа и на спящия субект. И на глупавия и на умния и т.н. - разни човешки критерии за описания на характери. Това не е обективна действителност, а субективна наименованост.
В отговор на:
Плюс това: нашаа реалност си е само наша реалност. Една единствена, субективна реалност. всякакъв опит за обективизация и независимо размишление от нашата гледна точна показва разум. Но чувствата, възприятията, усещанията ни спрямо даден предмет са нещо различно. Промяната в химията на мозъка определяла чувствата ни?(по думите на Карл Сейгън) Да, но кой я променя тази "химия в мозъка". Това е единствено нашата душа, с която чувстваме
РАЗУМ - това е свойство на Гл. мозък при Човек, да слага граници на поведение, независимо от позивните (за съхранение) на мозъка.
Не изтърваме "горещата" тенджера с боб, щото ... ще останем гладни! Животното би изпуснало тенджерата (и в двата случая - случайно, в бързината, се е наложило да се хваща). Животните - нямат разум; имат колективни поведения на база инстинкти.
В този смисъл - Космически разум - няма; няма откъде да дойде висока организация първо, за инстинкти за самосъхранение и второ - преодоляване на тези инстинкти и действие, различно от "определеното" за сетивата по физичните закони.
Идеята на упойващите е: да се премахне действието на свойството Разум (често го бъркат със самоограничаването от ... страх, например). Проучено е на ниво "химия" (т.е., от електронни слоеве-нагоре). Та за циклите-абстр образи е нужна и химията на ликвора, но не е само това - разумът избира решението (субектът има думата) за поведение.
...
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Осъзнати сънища и паралелни вселени [re: paparosko]
