Един от най-трудните моменти за преодоляване е момента на фокусирането, когато човек твърде съсредоточено се фокусира в/у някакъв въпрос изгубва погледа в/у цялата картинка. Знаеш примерно, когато си поставиш дланта пред некого с два свити и три разперени пръста, и го попиташ колко пръста вижда, логично отговаря три, но всъщност са пет.

Има огромна разлика м/у "светът е ментален" и "светът е ментален", има колосално разстояние м/у "светът не е ментален" и "светът не е ментален" - поглеждайки две снимки една на изгрев и една на залез трудно ще видим разлика, трудно ще определим коя е залеза и коя е изгрева, защото имаме фокусиран момент, липсва движението. След като светът, който познаваме е дело на ума, какво познаваме тогава - ума или света, след като светът го опознаваме чрез ума, дали опознаваме светът или менталното.

Нека ти разкажа една история - ето какво се случило веднъж:
Езоп един от най-великите баснописци, излизал от Атина. Той срещнал някакъв човек, който пристигал от Аргос. Те си поговорили - човекът от Аргос попитал Езоп:
- Ти идваш от Атина. Моля те кажи ми нещо за хората там - що за хора са те, какви са?
Езоп на свой ред попитал:
- Първо ти ми кажи какви са хората от Аргос.
Човекът отговорил:
- Много са отвратителни, гадни, насилствени, кавгаджии.
И всички тези качества се мярнали за миг в/у лицето на човека - Езоп отвърнал:
- Съжалявам, ще откриеш, че и атиняните са съвсем същите.
По-късно той срещнал друг човек, който пак идвал от Аргос и му задал същия въпрос:
- Ти идваш от Атина и цял живот си живял там - що за хора живеят там, какви са?
Езоп и него попитал:
- първо ти ми кажи що за хора са тези от Аргос
И човекът бил обзет от носталгия - от прекрасни спомени за хората от Аргос, лицето му се озарило и казал:
- Много са приятни, дружелюбни, любезни и добри съседи.
Езоп отвърнал:
- Щастлив съм да ти кажа, че ще откриеш, че и атиняните са съвсем същите.

От една страна човекът твърдящ, че "светът не е ментален" наистина не постигнал разбирането на човека твърдящ, че "светът е ментален", но по нататък двете становища се трансформират, защото и двамата се самозалъгват. Тази история за Езоп е невероятно красива и смислена. Тя разказва за една много основна истина за човека - където и да идеш, ти винаги ще намираш себе си, накъдето и да погледнеш, ти винаги ще срещнеш себе си, от това следва, че светът който ти познаваш и срещаш е ментален, че е проекция на твоя ум, а не че това е наистина светът. Целия свят не е нищо друго освен огледало и всички взаимоотношения са огледала. Все отново и отново човек ще среща себе си - и все отново и отново ще разбира погрешно. Човекът никога не разбира това, че лицето, което гледа е неговото собствено, че настроението, което го обзема е неговото собствено.

Защо разказах тази история за Езоп - поради една много основна причина. Ако наистина разбереш, че светът който ТИ познаваш е ментален, то неминуемо ще проумееш, че светът не е ментален, но за да можеш да разпознаеш чистия свят, огледалото, ще трябва да разпознаеш чистата природа вътре в теб, нещо отвъд ума, иначе няма да можеш и винаги ще смяташ, че светът е ментален. Не можеш да разпознаеш това, което не ти се е случило - в битието всеки чува собственото си ехо.

Така, че когато Exaybachay казва, че "светът не е ментален" paparosko ще трябва да постигне това разбиране - и все пак твоята теза е вярна, но за теб, а не е толкова глобална, като истина.

п.п. в дзен има една много значима гатха:
" Щом природата на буда
винаги е съвършено чиста,
къде по нея може прах да има?
Огледалото е изначално чисто -
къде по него има прах и кал?"

--------------------
.... не заслужавам!

Редактирано от Exaybachay на 23.03.12 19:40.