Така, така, така. Да видим. Първо - извинявай за "дете мое", щом това те обижда по някакъв начин. Аз съм на 27 години, имам скромен житейски опит и никога не съм напускал пределите на родината. Признавам, че наистина имаше доза ирония в думите ми. Всъщност, за сега те намирам за интересен човек. Просто имам подозрения, че може да се окажеш твърде задълбочен в някои погрешни представи, за да можеш да се освободиш от тях. Но не съм сигурен в това още. Ако си мъдрецът, за който се представяш, трябва да си разбрал, че за възприемането на определени понятия си има специфичен "праг". Ако до определена възраст в представите на един човек не са въведени "правилните" понятия, след това способността му за тяхното разбиране се губи безвъзвратно. Всъщност, не самата възраст е от значение, а степента на задълбочаване на човека в погрешните представи. Както се казва в известното философско правило: "Merely quantitative differences, beyond a certain point, pass into qualitative changes". Тоест ако наистина си много твърдо убеден, че си получил правилното прозрение и си съзрял цялата истина, тогава без съмнение не ще мога да ти обясня понятията, до които съм достигнал.

Но ти би трябвало да знаеш, че мъдрецът трябва ди има гъвкав ум. Никое твърдение за мъдрецът не трябва да е толкова радикално, че той да отказва да мисли за него. Мъдрецът трябва да се старае да разпознава други мъдреци, когато ги срещне. И трябва да търси признаци, които да му подскажат евентуално на какво ниво е човекът срещу него. И когато види признаци, че другият е достигнал по-дълбоки истини от самия него, той трябва да се опита да превъзмогне инертността на своя ум и да приеме тея признаци. В случая всичко това се отнася както за мен, така и за теб.

Няколко думи за мен. Откакто се помня аз смятам себе си за изключително прозорлив човек. Не приемам ничие мнение за авторитетно, но оценявам всяко твърдение според собствената си интуиция и информацията с която разполагам. Аз съм скептик - съмнявам се във всяко едно нещо и навсякъде търся и откривам признаци на измама и илюзия. Така е постъпвал и любимият ми философ - Рене Декарт. Но това е нещо, което съм научил в последствие, а не съм се опитвал да подражавам. Всъщност не бих подръжавал на никого, понеже както ваче казах, на ничия чужда преценка нямам доверие повече от на своята собствена. И подобно на Декарт, аз сам за себе си открих няколко абсолютни истини, неосноваващи се и независещи от други по-общи. Двама човека уважавам най-много в познатата история - Буда и Декарт. Буда е бил възпитаван (без родителите му да знаят какво точно правят) по начин, подобен на начина по който бих възпитал собственото си дете - и е достигнал огромни резултати в живота си. Аз съм изследвал и изучавал причините, поради които някои (много малко) хора са способни да достигат големи прозрения. И стигнах до заключението, че стреса във възпитанието и целият живот на човека обуславя способностите му за задълбочаване и осмисляне на нещата (демек неговият level of comprehension). Стреса поставя нещо като печати в ума на човека - запечатва дадена информация и я ави невъзможна за съзнателно ползване. По този начин запечатаната информация продължава да влияе само подсъзнателно на човека, като неосъзнати мотиви и потбуди. За съжалени пълното избягване на стреса при възпитанието на едно дете е невъзможно - това е идеален случай. Винаги има външни, независими и непредвидими фактори, които създават малко или много стрес. До 29-тата си година Буда е бил възпитаван в обстановка с минимален стрес. Така той е останал с меко казано големи възможности за възприемане.

Що се отнася до мен, моето развитие е протекло при малко странни обстоятелства. Аз (за голямо щастие) никога не съм получавал абсолютно никакъв натиск от страна на родителите си относно избора си на професия и занимание през живота. Напротив - бил съм всякога насърчаван да направя сам своя избор. Това обстоятелство, заедно с късното ми раждане (1 месец по-късно), както и други фактори, много от които все още съм в процес на доизясняване, са довели до изключително интересното ми развитие.

Наистина не се хвали с огромния си опит. Въобще не е малък - никой не може да отрече. Но би трябвало да знаеш, че не опита прави мъдрец от човека. Буда примерно е имал изключително ограничен опит до 29-тата си година, но получил просветлението си преди 35. Имай го винаги в предвид формирайки си мнение за себе си. Имай предвид, че ако си достигнал до някои дълбоки истини, то не е заради големият опит, а заради специфична информация, която си получил в правилното време.

След като изчакам отговора ти на това писмо, вероятно вече ще знам дали си изгубен безвъзвратно или си способен да възприемеш по-дълбоки мъдрости. Сега ще ти дам един линк към старата тема, за която говорех. После ще копирам тук едно лично писмо (на английски), което съм писал към един интересен човек във фейсбук. Там се уточняват някои детайли от моята философия. Бих искал да те помоля първо да прочетеш старата ми тема от линк-а и после писмото, което ще копирам тука. В такъв ред бих искал да ти ги представя.

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=filosofiq&Number=1948286625&page=6&view=collapsed&sb=5&part=

Ето и писмото:

I'd like to explain to you the mathematical platonism in the way that I unerstand it.
Lets get back to Platon. Platon talk about that there is a real world of Ideas, and the physical objects are only shadows of the ideas in this more real world. The modern conception of mathematical platonism (as I understood) is that mathematical models realy exist - independent of observers. If this is true, the question is what kind of existence do they have (if not physical)? If you do not agree with platonism (in this view) I can provide you some proofs. For me, they are enough to demonstrate platonism.
I think that, at the first time, to say if mathematical objects exist, we have to know what is existence (in most common meaning). Most often people use the concept "existence" for the physical objects. But if we don't know what exactly is the Universe we can't say which object exist physicaly.
And so I have the following idea:
Every physical object "has" a mathematical model. A precise one - containing its all characteristics (in mathematics there are endless posibilities for models, unlimited in complexity and number of characteristics). And so follows the question: If there is a precise mathematical model for every physical object, containing its all characteristics). And so follows the question: If there is a precise mathematical model for every physical object, containing its all characteristics, than what is the difference between the model and the object? :))))
My answer: there is no difference. (important!)
So, if the universe is limited (this also is one of my standpoints) (in every direction) and if It contains a part of mathematical models, so the universe is a part of mathematics.
What it follows from theese reasonings is that the question about the "existence" refer ultimately to the mathematical models. Which is actuallly the state of mathematical platonism I think :). What do you think about all this?

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.