Другите два полюса, (на ниво извлечението, но и обезчувствяването и претръпването към познатите световнообяснителности с които можем да имаме по-разбираема разсъдъчна и чувствена връзка) са: това което ме кара да се движа (волята, силата, вътрешният натиск да върша нещо, свойството да реагирам с определен темперамент на наклона, на плюсовете и на минусите, на бялото и на черното на вътрешната ми репрезентация), както и самото възприемащо (сингулярно, наблюдаващото и движещото всичко изотсебе си в процесирането).

Значи волята оперира чрез разума върху фантазията, предизвиквайки действия. Волята оперира и върху самата фантазия, изменяйки топологията й. Възприемащото възприема топологичността на фантазията и състоянието, както и прехода във времето осъществен чрез проявите на волята, материализиращи се в отсечеността и в извън-вътрешно-световната забоденост на действията, или в модифицирането на фантазията и осъществяване на нейната красота или благоприятна чувство-протекуемост. Този преход може да бъде и между отсеци на напълно различни конгломерати на разум-фантазия-воля. Както например ситуация: сега сме в джунгла и действаме като в джунгла, сега сме в града и действаме като в града, преходът не е вътре във времето а през времето (вътрешното време). Интересно дали самият наблюдаващ може да бъде променен по този начин.