Бъденето е преходът от един пласт в друг пласт, понякога вкореняването в двата пласта. Когато двама съпрузи са заедно те трябва да имат втори пласт - материален, трети пласт - наследници(*1). Тези нови пластове са нужни за да попият емоционалната заедност на двамата, и по този начин да я направят реална(*2). Това ще позволи нейното възникване в битие много по-осезаемо(*3). Ултимативно, децата ще се окажат капсулирани посланици в пласта на живота. Това също е истинско бъдене(*4).

Любовта сама по себе си се изразява в чистото протичане към себе си като емоция. Това състояние не може да спре, то е в привличане към себе си и желаене на себе си. Същото може да завърши със смъртта като абсолютен контрапункт(*5). То може да изживее друг вид смърт в попиването в материалното: в предметите, телата, цветовете, или в темпоралното прекъсване само по себе си - значи във времето. Всичко това му позволява да се възстанови като птицата феникс за живеене отново, макар никога същото. Но това ново живеене пак би се върнало по реда, който описахме извън себе си, за пазене(*6).
__________
(*1)четвърти пласт - естетически (градина, цветя, вътрешно оформление), пети- външно време (ритми, събуждане, изгрев, сезони), шести - легален (граждански брак), седми - религиозен (благословия) и т.н.
(*2)цялото заобикалящо битие трябва да потвърди и отрази съществуването на любовта; но и всички наши страни трябва да я отразят (логика, емоция, перцепция, форма, волутивност)
(*3)като нещо, а не като всичко на протичането насам
(*4)и истинско продължение дори на процесуалността, следваща без прекъсване в бебето като процес. в момент на любов с намерение за дете съзнанието усеща проекцията си към вечността съвсем реално, а не чрез метафори (алтернативно, то напълно е метафората); оттук, без граници към жената, и без граници към бебето, разпространението е всеобхватно, бъденето е пълно и в увереното откритие на вечността. съществото е като нишка, която е била върната у дома си от миналото в бъдещето. (използвано е минало време, защото проекцията е осъществена и завършена, а сега присъства тук като съзнателен плод на двамата едновременно с щастието на вечността; този момент съдържа и модела на развитие, което материално би се случило след това в разгърната форма в пространството и външното време) можем да говорим за подобен съзнателен зародиш и откриване с падане на границите и чиста любов към всичко - от правенето на дете, на философия, на начинание и т.н. (някои хора говорят за 'мечта'. ако изключим факта, че думата звучи сравнително блокирано и сценарирано, все пак по някакъв начин тя кореспондира с това, което описвам тук. може би явлението се отключва в момента на интернализиране на 'мечтата', от съответното същество според неговата съзнателност. проблемът е, че на нас не ни е обяснено какво е това 'мечта' с философската дълбочина на понятието и ние сме чувствали отчуждение от самото начало към него, особено с оглед на характера и съдържанието на чуждите мечти или дори 'не-мечти', тоест повърхностна симулация на мечти. тогава прегрешението на среднистката кулутра е, че в началото отчуждава онези, които наистина могат да разберат заложеностите на древните мъдреци, създатели на език, култура и т.н.)
(*5)защото няма нищо друго в състоянието на протичане към себе си, което може да го съдържа
(*6)но напротив, една нишка може винаги да продължава процесуално, макар да трябва да отслабва, имайки предвид съня, и другите цикли, през които преминаваме

Редактирано от ...x на 09.06.08 08:34.