1.

Нещо се крие в трансцеденталната операция, защото само тя ни позволява да намерим дома си. Може би тайната е информационният поток (също емотивен, перцептивен и т.н.) сам по себе си, или нещо още по-различно.

2.

Ние сме в клопката на битието, заради някои наши нужди, които остават ненаситени. Битието има влияние над тези нужди, чрез примките на тялото, в което ни е поставило. Тогава ние можем да се движим единствено чрез тези нужди. Tяхното направляване може да е напред или напреки, подобно на платноходен кораб. Освен това, ние не можем да разберем битето, без насочване на изследващото съществуване в центъра на тези нужди, вместо през тях като външно описание или чисто инструменталното им ползване.

3.

Хората имат битие в комерсиалната система само доколкото могат да купят неща, които не се купуват с пари. Със засилване на систематичността, така че с пари се купуват неща, които се купуват с пари, те осъзнават ужаса на този тип съществуване. При тази промяна пред тях е изборът дали да се прилепят към нея и да симулират битие (лъжейки себе си), да разнообразяват (изчрепвайки безсмислено), да извършат нещо радикално (да отидат в Тибет*), да създадат затворена вътрешна система (персонален кръг, семейство, мафия), или радикално да атакуват битието (религия, революция). Виждаме, че в повечето случаи човекът постъпва прибързано към битието в такива моменти. В никакъв случай, той не се изправя срещу него по правилен начин. Целта разбира се е да бъде "изживяно нещо", "да бъде спасено положението". Дори типичните участниците в революции не обмислят нищо, те просто следват с цел на промяна. Значи, напротив, като теоретици трябва да позволим истинско разбиране на битието, ако имаме тази способност. Съответно са ни нужни операциите на пълноценно многообразие** и операциите на филтриране на шума. Освен това ни е нужна операцията на контакт, и на истинско развитие. Стаханаха четири.
______
*като просветление с плясване по дупето
**не се разбира: често многообразието е в редукция още в разбиращата факултативност - защото тя съди чрез блокираността си. /понеже намира идентичност в точно тази блокираност, продължава да се придържа към нея, или, не е имала досег до отключващите случайности, или, прекалено стабилно, доволно или безнадеждно - т.е. блокиращо и в двата случая - е закрепена в шаблона си: биологически (гени, хормони), социален (родители, роднини, приятели), информационен (книги, филми, доктрини), обществено-сценариен (работа за храна, подслон, секс и приемане)/