Едно по-осезаемо бъдене в математиката, или в правенето на математика, се изразява в теоремите. Те са ползвани от математиците за припомняне и фиксиране на резултати. Но отново, това бъдене не е абсолютно, защото теоремите са просто момента концентарция на потока на правене на математика, едва ли не колкото математикът да се самоубеди, че целият поток има своеобразна характеристика, позволяваща фиксиране на нещо капсулирано, което да има смисъл.

Но освен това, теоремите могат да бъдат ползвани от хора, които не разбират тяхното доказателство, напр. в инженерна област. Тогава тези теореми наистина придобиват сравнително по-стабилно бъдене, поне що се отнася до присъствието им като посланици от един пласт на битието в друг. На новото място те не могат да се разградят, но могат да взаимодействат.