Дори предходната ми същност да не е била "истинна" и сега да съм приел "по-истинна", то фактът остава, че както всяка "неистинност", така и твоята "абсолютна" истинност (да примем, че я има) са били зародени и после поддържани по сексуален път*. Възможно е и неговото превръщане в автоматичен механизъм, запазващ определено ниво - напр. молитва, работен график, или основен логически аругмент. Но в крайна сметка дори когато откреш пълната истина, пак няма какво да направиш, освен да се върнеш в изходната точка, която ти показвам (или като нейния спомен, запаметен в подпорните греди на направлението ти, или като чисто любовно поемане на нов път).
______
*използвам думата секс c намек за неговия подлежащ в съществото, предикултурен характер, но също така бих говорил за любов или грижа, отдалечавайки се достатъчно от чисто физиологическото му разбиране; както вече споменах, в хода на секса се постига хармонизирането на различните ни страни или тембри - емотивна, волутивна, перцептивна, формална и интелектуална, - или мога да кажа, точно това е пълноценният смисъл на секса - и значи, тук късам окончателно с външното или банално вътрешно разбиране на процеса.