От порядъка на хипотетичното трябва да се фиксира онова, което е (не) решимо т. е. опит(ност). Трябва да съществува даненото, което може да не е - откъм нас, но само с психологична насоченост е трудно да достигнем и доведем до реално познавателно. Ако доминантата е само опитността в усещането тя не може да ни въздейства познавателно, защото тук се явяват комплекс и възкупност по скоро само като възприятие, което е дотолкова в структурна сложност, че е невъзможно да се установи връзката между опитността и това което не е откъм нас. Така анализата става почти невъзможна...
Но възприятията в субекта не се явяват пасивни, а се активират от външновътрешно или вътрешновъншно въздействие не само от усета, а и от опита и опознавателността. Затова често изпадаме в грешка относно това да считаме всякога за "реални" и "истнинни" нашите твърдения, преживявания и пак стигаме до смисъла на ... опитността.