1. Психаонализата е битка между неосъзнато и осъзнато. Когато тази битка е "спечелена" - тогава не можем да говорим за детерминираност. Тогава интросекцията се явява основен принцип на реалността, носителят на съзнанието придобива контрол самоосъзнатото и управление в реалното т.е. друго(то) в субекта, е в самият субект и то става явно, реално онтологично - "биващото в биващо".

2. Така "биващото в биващо" преминава от ограничено в неограничено.

3.Това предполага вече едно самоосъзнато разбиране за "аз"-а, знание за същността на биващото.

4. Това знание за същността на биващото в социалната реалност става отговорно самодостатъчно като истинност, която е израз на реално.

По този начин се осъществява не едно повтаряне и преповтаряне и зацикляне в битието, а действено саморазгръщане и преобразуване от едно ниво в друго и така... изначално до всички неща.