Критиката в този дух е очаквана.

Психологическият увод е апел за рефлексия от определен тип - към екзистирането (от което възниква екзистенцията). Някои психологически елементи са включени в базата, от която тази философия се отправя (в края на изследването ще уточним директно или асоциативно), без тя самата да е тази база.

Чисто емпирично e лесно да потвърдим значението на сексуалността. Емпиричното разглеждане не е философия, но за подплата, може би е следвало да се упомене.

Въпросът за мен има философскa страна, и заявявам това с разбирането какви са неговите психологически измерения, в различната методологическа перспектива на психологията.

Това, което искам да акцентирам сега е разграничаване на емоцията (emotion), от настроението (mood). Тук обсъждаме секса в смисъла на емотивност - въвеждащ в движение; или грижа - осигуряващ конституционална стабилност на съществуването*.

Емотивната роля на секса, от която се нуждаем за съществуване изобщо, може да се замести в голяма част от нашия живот посредством комбинация от следните: ритуал (ritual), ритъм (rhythm), заплаха (danger), съвест (conscience) или фон (being).

Ще забележим обаче, че нито едно от изборените не е добър кандидат за първоизточник на формирането на съществуване, и нещо повече, те възникват или като следствие от сексуална метаморфоза (ритуал и съвест), или като комбинация на секса с фактори незавизещи от нас (опасност и ритъм)**. Накрая фонът (being) можем да кажем, е самата сексуалност в съвсем слаба форма***.
_______
* Носталгията е пример за разпадане на емотивната тъкан на съществуването, и макар да не е очевидно свързана със секса, причината за формирането на съдържаща близост, от чиято липса ще произлезе носталгия, е сексуален механизъм.
** Режима на сучене например, и всичките режими, които бебето по-късно развива.
*** Свързан признак е малкото удоволствие, което присъства, когато просто сме, дори без да правим нищо.