Фило-, това е любовта, софия е знанието. Фило- е само представка, същността е знанието. А не е ли гръцкият интересен език, че да е превърнал любовта в представка. Нима любовта е нещо, което се използва толкова често относно други неща, и то така, че да се съедини с тях, обазувайки една дума.

Дали е вярно следното. "Той се занимава със софия, значи трябва да я обича." Или може би е вярно следното. "Важно е да развиваме знание, така че и някаква любов трябва да включим." Не! Гръцкият език не е създаден от или за петокласници.

Всъщнот фило- е по-важно от софия. Самият език ни го намеква. То вече е било там, в употреба с много думи. Не просто софия се прави с любов, ами към софия трябва да се изпитва желание подобно на сексуалното. Сексуалната любов на ученика и учителя в Гърция трябва да се схваща буквално и във връзка с философията, а не да се разграничава в собствен контекст.

Когато изпитваме любов, ние изграждаме себе си. Сексуалната любов има предимството че е от нас самите изцяло и фундаментално, и именно затова, когато е съчетана с висока мисъл, тя ще представлява вдъхновение. Горките древногръцки поети, които не са хомосексуални, са имали все пак музи. Любовта към музите е съвсем сексуална и възбуждаща. Само възбудата може да ни насочи към истинско пътешествие, което евентуално да довършим, в приятното настроение, когато тя утихва.

Възбудата не е стимул. Възбудата е активиране на мозъка и тялото, което го кара да се преобразува. Да учи, и пресъздава, така както само концентрацията на едно същество в cъществуване може да бъде. В този момент, когато тембрите на нашите различни страни са приближени и едновременно пластични.